23.07.2010г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Александър Гребенаров
Елисавета Миладинова
Тази година се навършват 200 години от рождението на Димитър Миладинов и 180 - от онова на неговия по-малък брат Константин. Изтъкнати будители на българския народ и истински мъченици за неговото културно и политическо израстване, бележитите синове на будния градец Струга остават в пантеона на нашата национална памет със своите проучвания, със саможертвата си в борбата против омразната турска власт и гръцкото духовно подтисничество. Сборникът "Български народни песни" е непреходен символ на безсмъртния подвиг на "братята от Струга", който е едно от най-ярките свидетелства за историческата истина за македонските българи и за яркото българско самосъзнание на Димитър и Константин Миладинови. През 1861 г. епископ Йосиф Щросмайер пише: „Преди няколко месеца той (К. Миладинов) отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски. След отпечатването на тия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на дългогодишното си неуморно приложение. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега (...) Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец — същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: «Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…» … «Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.» И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“
Повече по темата