21.06.2013г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Румен Иванов
проф. д-р Кирил Цанков
През драматичните ХІХ и ХХ в. българското етническо землище е разпокъсано в резултат на редица събития, особено като следствие на несправедливите и грабителски Берлински (1878 г.), Букурещки (1913) и Ньойски договор (1919 г.) и наложеното статукво след Втората световна война. Изследванията върху българските общности в чужбина, въпреки сериозното изоставане по време на комунистическия режим, през последните години се увеличават и разширяват като тематика и обхват. Повод за поредната ни среща на тази тема е новоизлязлата книга на Румен Иванов "Българската народност (ХІХ - ХХІ в.), чийто редактор и издател е проф.д-р Кирил Цанков - на практика, ученият, преподавателят и издателят, осъществил най-много издания по тази проблематика през последните две десетилетия - Книгата на Румен Иванов е отличава с новаторски подход, който следва усилията на достойни, но за жалост забравени изследователи, сред които най-ярко се откроява акад. Гаврил Занетов. За съжаление обаче, вероятно под влиянието на присъщите за преобладаващата част от българските политици и интелектуалци комплекси, „добросъседско“ умиление, криворазбрана, най-често идеологизирана „толерантност“, тази линия в нашето обществознание е изоставена. Нейното възраждане е една от големите задачи пред българската наука, държава и общество.В предлагания труд Румен Иванов поставя принципния въпрос за онези българи и български потомци, нерядко „части“ от близки и далечни народи (вкл.цели селища и райони с такова население), на първо място наши съседи на Балканите, на север от Дунав и Черно море. Те, независимо от ерозията или загубата на българско съзнание, са хора от „нашата кръв“, чиито предци в ред случаи до ХІХ и дори през ХХ в.са пазели същото това съзнание. И през ХХІ в. представителите на такива общности най-малкото пазят исторически спомен за връзката си с България и българите. От вниманието на Румен Иванов не е убягнала нито една повече или по-малка значима българска общност , „анклав“ или „следа“ на българското етнокултурно присъствие в Поморавието и други райони в Сърбия, в най-южните части на географската област Македония, а също така и в Тесалия и Епир, в днешна Албания и Косово, в Беломорието и Източна Тракия. На преоценка са подложени данните за българските групи от население в днешните държави Румъния, Молдова и Украйна. Проф. Кирил Цанков, който има богат опит както с българските общности в Румъния и Молдова (вкл. българите гагаузи), така и като изследовател и издател, ще сподели своите виждания по разглежданите въпроси. С негова помощ ще направим обзор на постигнатото от българската наука и образование, но и на пропуските и грешките в държавната политика към българските общности извън Родината. Ще представим и най-новите издания по темата във връзка с Третия международен конгрес по българистика и други научни прояви.