12.07.2013г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Навършват се 145 години от героичния поход на обединената чета на прочутите български войводи и национални герои Хаджи Димитър и Стефан Караджа. По традиция и тази година започна отбелязването на паметните събития в селищата и местата, белязали бойния път на четата - още на 5 юли община Ценово, Русенска обл., почете подвига на борците за нашата свобода - Както стана дума в предишното ни предаване, следват чествания в община Павликени и на други места, свързани с битките на четата - и така до Казанлък, Бузлуджа, връх Кадрафил в Средна гора... Както е известно, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа потегля от румънското село Петрушан, преминава Дунав през през нощта на 6 срещу 7 юли при с. Вардим, недалече от устието на Янтра, потегляйки към Стара планина. Още при своето дебаркиране четата води престрелка с турски патрул, по-късно тя води тежки боеве с многократно превъзхождащ като численост противник при с. Караисен, Горна Липница и Вишовград (местността Канлъдере)... На 13 юли оцелелите в тежките боеве четници достигат до с. Дебел дял край Габрово, където оставят своите тежко ранени. Останалите успяват да достигнат Стара планина, като група от 14-15 души изостава и се отделя. И все пак, формация от около 40 четници начело с войводата Хаджи Димитър на 18 юли 1868 г. достигат връх Бузлуджа, където се води последната неравна битка с над 700 души от турска страна. Сражението продължава повече от три часа, като и в този случай оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона на турските войски! Със сигурност това е постигнато от групата на Христо Македонски, а вероятно и от други четници. Съдбата на Хаджи Димитър и до днес не е изяснена със сигурност. Преобладава мнението, че войводата е загинал на Бузлуджа, но още от онова време съществуват сведения, че раненият войвода е отнесен от свои другари при връх Кадрафил в Сърнена Средна гора, където умира от раните си. Плененият в битката при Канлъдере при Вишовград войвода Стефан Караджа умира на 31 юли от раните си в затвора. Четата на Хаджи Димитър и Караджата, макар и немногобройна, е представителна за българското революционно движение през 60-те години на ХIХ в. и е своеобразно продължение на двете Легии от 1862 и 1867 г. в Белград. Известни са имената на 127 четници, по произход от цялото българско етническо землище (63-ма от Северна България и Добруджа, 53-ма от Тракия, 9 от Македония), сред които участници в отрядите на Гарибалди и Критското въстание, «стари» комити и хайдути. В четата влизат бележити, днес незаслужено забравени личности като Спиро Джеров от Битоля, бившият сръбски офицер и войвода от 1867 г. Еремия Българов, бившият руски офицер Иван Попхристов, хайдушките войводи Димитър Зааралията, Христо Македонски, Стефан Орешков и др. По своята военна подготовка, дисциплина, устойчивост и закалка тя няма равна във възрожденската ни история. Преминаването на тази малка българска «войска», сражаваща се по модерен, съобразен с военната наука начин, хвърля в смут турската власт. Разгромът на четата е последван от показни процеси и екзекуции, а русенският вилаетски официоз в. «Дунав» печата «благодарствени» адреси за избавлението на «мирното население» от «разбойниците комити»... Тази плитка демагогия няма успех, а саможертвата на четниците оказва изключително въздействие върху българската младеж. Сериозен е и международният отзвук на събитията – за тях пишат всички големи европейски вестници. При избухването на Априлското въстание години по-късно австрийската преса отначало го свързва с «известния Димитър», смятан за жив години след гибелта му. За съжаление, през 1868 г. българската революция понася един от най-тежките удари в историята си, губейки непоколебими и подготвени дейци, способни сами да предвождат чети и въстаници... Същевременно урокът от четническите 1867-1868 г. постепенно насочва българското освободително движение към търсенето на нови, по-перспективни пътища в трудната борба с чуждата власт, към идеите на Любен Каравелов и Вътрешната революционна организация на Васил Левски.