Тази телевизия работи с грижа за България
Начало Предавания Филми Музика Новини Програма Реклама За нас Сателитно покритие
Участието на българите в Освободителната руско-турска война (1877-1878)


29.02.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
проф. д-р Людмил Спасов
Каква е ролята на самите българи в Руско-турската война през 1877-1878 г.? Дали свободата е "подарена" или пък е извоювана с много кръв и усилия от дедите ни? Тези въпроси вече 130 години вълнуват нас самите, нерядко ги задават наши нихилисти, както и чужди недоброжелатели. В разговор с известния български историк доц. Людмил Спасов се разкриват редица малко известни факти и събития през паметните 1877 и 1878г. Обективният анализ показва, че българското участие във войната е масово, разнообразно по форма и съдържание, изключително важно за успеха както на конкретни военни операции, така и на войната като цяло. То далеч не се изчерпва с героичните подвизи на Българско опълчение, за което в "Час по България" имаше специално предаване през лятото на 2007 г. с гост проф.д.и.н. Иван Стоянов. Наред с Опълчението в хода на войната участват и други български въоръжени отряди и формирования. На първо място, това са големите “народни горски (планински) чети”, съответно в Еленско (начело с Панайот Хитов и Жельо войвода) и Ловешко (Ильо Марков и Георги Пулевски). Те са създадени от руското командване, за да прикриват фланговете на руските войски, като извършват смели военни и разузнавателни акции срещу турската армия на широк фронт. След падането на Плевен на българите е възложено да изградят четири четнически района: Габровско-Еленски (с войвода Панайот Хитов), Троянски (Цеко Петков и Г. Пулевски), Орханийско-Етрополски (Ильо Марков и Георги Антонов), Кюстендилски (Симо Соколов). Български чети действат в тила на турската армия – в Добруджа (известният Хайдут Пейо), Горноджумайско, Родопите и Беломорието (капитан Петко войвода). Друга форма на въоръжено българско участие са т.нар. народни милиции, снабдени по правило с трофейно турско оръжие. В Стара Загора, подложена през лятото на 1877 г. на кървав терор от настъпващата армия на кръволока Сюлейман паша, е организирана въоръжена милиция от 700 души, в Казанлък – 500, в Ловеч – 460, по-малки отряди са съз дадени в Търново, Дряново, Габрово, Севлиево, Троян, Сопот и др. Тези български части са натоварени с опазването на обществения ред и обезвреждането на башибозушки шайки. На редица места, особено в Северна Добруджа, възникват доброволчески отряди в помощ на руската армия. Такъв отряд от 250 българи е командван от известния българин на руска служба полковник Иван Кишелски. Опитни дейци като Павел Бобеков, Атанас Узунов, Тома Кърджиев, Петко Р. Славейков, Георги Цариградски и др. стават преводачи в армията. Създадена е българска разузнавателна служба, под чието командване действат Стефан Стамболов, Филип Симидов, Григор Начович и други известни българи. Разузнавачи българи оказват помощ още при форсирането на Дунав при Мачин и Свищов, в боевете при Плевен, Разград, Елена и т.н. Формира се и Старопланинска разузнавателна служба, базирана в Търново и ръководена от Григор Начович. Руската армия е с лошо действащи интендантски служби, като в края на 1877г. е снабдявана с едва 39% от необходимите й храни и фураж. В много случаи изхранването на армейски части се поема от местните българи и техните общини. В медицинската помощ се включват българи лекари и санитари, в Стара Загора, Търново, Габрово, Казанлък и др. действат лазарети, поддържани от общините, благотворителни дружества, частни лица.
+
В момента по СКАТ
 
Следва ...
 
Admin tools
Заяви Редактирай Главно меню