19.09.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
доц. д-р Георги Кокеров
В навечерието на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България в "Час по България" се поставя акцент на ролята на една противоречива, но безспорно голяма историческа личност, притежаваща основната заслуга за този смел държавнически акт. Превръщайки "де юре" васалното княжество България в независимо царство, тогавашният държавен глава княз Фердинанд, премиерът Александър Малинов, правителството и цялото общество окончателно отхвърлят унизителните клаузи на грабителския Берлински договор. Нещо повече, те дават ясен знак на поробените българи в Македония и Одринска Тракия, че приоритет за държавата е националното обединение. В този разговор полк. Кокеров и водещият Пламен Павлов поставят акцент на дълбокия смисъл на събитието от 22 септември 1908 г., осъществено в старата столица Търново. Коронацията на Фердинанд в историческата църква "Св. Четиридесет мъченици" го прави не "цар на България", а "цар на българите", което буди съответните реакции от страна на редица държави, вкл. балканските съседи. Дори и в този детайл идеята за освобождение на поробените българи и национално единство личи с пълна сила. След очертаването на портрета на цар Фердиданд се обръща внимание на важни проблеми като ролята на монарха за модернизацията на страната и нейната армия, както и за окончателното оформяне на тогавашния национален идеал - обединението на всички българи под скиптъра на българския цар, в единна територия и общ стопански, политически и културен живот. Независимо от своите политически грехове, цар Фердинанд не следва повече да бъде вечната и единствената изкупителна жертва за катастрофите, сполетяли България през 1913-1918 г. За едни или други събития, дипломатически и военни провали своята огромна вина имат и останалите тогавашни политици, партии, военните ръководства и т.н., както и крайно неблагоприятната за нашата държава външнополитическа среда. Предаването се посвещава на 100-годишнината на независимостта на България и 60-та годишнина от смъртта на цар Фердинанд, починал на 10 септември 1948 г., на която в останалите български медии не беше обърнато почти никакво внимание. Налага се изводът, че днешната българска наука и култура се нуждаят от ново, пълно и обективно изследване за цар Фердинанд и неговата епоха.