03.10.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Борислав Дичев
Владимир Тановски
Навършиха се 90 години от една от най-грандиозните победи на българското оръжие и военно изкуство във времето на войните за национално обединения - отбранителната операция при Дойран през септември 1918 г. В кървавата и безпощадна битка офицерите и войниците от Девета плевенска дивизия под вещото командване на ген. Владимир Вазов разгромяват шест вражески дивизии - четири английски и две гръцки, с което не само задържат своите позиции, но осуетяват окупацията на България от страна на агресивните балкански съседи. Щурмът на англогръцките войски започва сутринта на 16 септември с мощен разрушителен огън на артилерията. Във въздуха господства авиацията на противника.В продължение на две денонощия артилерията на противостоящите войски води ожесточен двубой. Рано сутринта на 18 септември в яростна атака се вдига пехотата на противника. Възползвайки се от голямото си надмощие, той успява да се промъкне и временно да се закрепи на предната позиция. Падат и няколко застави на бойното охранение. Разкъсани са всички телефонни връзки и управлението на боя е максимално нарушено. Както отбелязва командирът на Плевенската дивизия: „След продължителни и кървави боеве на нож и бомби защитниците започват да овладяват отново изгубените пунктове... Силният, храбър и упорит противник е омаломощен. Той е разколебан от упорството и храбростта на защитниците“. Към обяд англичаните са изтласкани от главната позиция. От 16 до изхода на 18 септември вражеската артилерия изстрелва над 250 хил. снаряда. За прояв еното от личния състав на дивизията мъжество генерал Вазов изпраща телеграма до командирите на бригади със следния текст: „Поздравявам вас и юначните пехотинци, артилеристи и всички други чинове от бригадата за доблестното отбиване стремителната атака на многочисления противник. Имам пълна вяра, че и занапред ще браните поверените ви позиции. Изказвам на всички чинове искрена похвала“. През нощта на 18/19 септември първоешелонните части на противника са усилени с резерви. Артилерията и минохвъргачките му продължават яростно непрекъснатия огън както с обикновени, така и с химически боеприпаси. С твърдо удържане на позициите и с широк маньовър отбраняващите се плевенци отбиват и атаките на 19 септември. След 5-часова ожесточена схватка противникът е отхвърлен окончателно от заетите позиции и отбраната е възстановена. Противникът понася огромни загуби – 11 670 убити и ранени и над 540 пленени офицери и войници. Тежка е равносметката и за плевенци. Те имат 1736 убити и около 1000 ранени. За тази пословична отбрана един британски офицер, участник в боевете, пише в спомените си: „Когато ни мобилизираха и изпратиха на Балканите, всички тръгнахме с радост, че ще направим една приятна военна разходка и ще се върнем окичени със слава. Ние смятахме, че ще извоюваме лесна победа срещу българите, но горчиво се излъгахме. При Дойран срещнахме противник, който се би с изключителен героизъм и себеотрицание“.