14.11.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павловн.с. Ангел ДжоневНавършиха се 130 години от масовото надигане на българите от Македония, останали по силата на злощастния Берлински договор (13 юли 1878 г.) под турско робство. Още в първите месеци на несъстоялата се свобода македонските българи издигат глас срещу неправдата - в Берлин представителите на "Велики сили" получават подписки и протестни писма от десетки градове и райони, които теоретично влизат в пределите на Сан-Стефанска България. В старата столица Търново, Русе, Пловдив, София и други градове, имали щастието да станат свободни (съответно в Княжество България и Източна Румелия), възникват комитетите "Единство". Общите усилия водят до една от най-дълго продължилите въстания в нашата история, което десетилетия наред е в "сянката" на други събития (преди всичко Освобождението през 1878 г. и Съединението през 1885г.). И не само това - в продължение на няколко десетилетия, подобно на други колосални събития от нашата национална история, въстанието е своего рода жертва на прословутия "интернационализъм" на БКП и нейната предателска политика по т.нар. Македонски въпрос. Това на свой ред мотивира фалшификаторите от Скопие да обявят въстанието за "Македонско", насочено едва ли не против "великобугарската идея"... Въстанието действително е наричано от съвремениците "македонско", тъй като избухва в тази географска област. Участниците в него обаче категорично се самоопределят като българи. Тяхната единствена цел е да се присъединят към свободна България! Българската историческа наука дава категоричен отпор на тази пропагандна теза, особено с капиталното изследване на проф. Дойно Дойнов. Кресненско – разложкото въстание ( 1878 г. - 1879 г.) е въоръжена съпротива на българското население от Македония против несправедливите решения на Берлинския договор 1878 г. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя.Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. и на комитетите "Единство". Започва подготовка за въстание. На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Д. Попгеоргиев, Ил. Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 октомври 1878г. отряд в състав около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Кършияка по десния бряг на р. Струма. Създадено е въстаническо ръководство в състав: атаман А.Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев-Беровски, главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Чета, съставена от българи от селата Долно Драглище, Добърско и Годлево, потегля към с. Баня. В резултат на въстаническите действия са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г. В този критичен момент търновският комитет "Единство", който започва да играе ролята на централен в Княжеството, изпраща в Македония Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов от Русенския комитет настоява да се използва опитът от Априлското въстание 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски остава привърженик на четническата тактика. Свиква четоводците, действащи в района на Източна Македония, и е образувано ново военно управление начело с М. Хубмайер. Натанаил Охридски и Ст. Стамболов насочват усилията си към изграждане на Централен комитет, организиране на разпръснатите чети и подготовка за нови действия през пролетта на 1879 г. През април една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите. В разговора с н.с.д-р по история Ангел Джонев, един от най-добрите познавачи на тази проблематика от младото поколение български историци, се разкриват причините за въстанието, неговият ход и вътрешни противоречия. Ангел Джонев се спира подробно на географията на въстаническите действия, които надхвърлят районите на Кресна, Разлог и Банско, като се разпростират по цялата граница по поречието на Струма, Горно-Джумайско, Демирхисарско, Сярско, Пиянечко, западно от Кюстендил, чак до Босилеград (тогава в територията на Княжеството). Правилното осмисляне на въстанието показва неговата връзка както с национално-освободителното движение на българите отпреди 1878 г., така и с изградената десетилетия по-късно българска Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация.
http://matey.hit.bg