Тази телевизия работи с грижа за България
Начало Предавания Филми Музика Новини Програма Реклама За нас Сателитно покритие
130 години от Кресненско-Разложкото въстание (1878 - 1879 г.)


14.11.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
н.с. Ангел Джонев
Навършиха се 130 години от масовото надигане на българите от Македония, останали по силата на злощастния Берлински договор (13 юли 1878 г.) под турско робство. Още в първите месеци на несъстоялата се свобода македонските българи издигат глас срещу неправдата - в Берлин представителите на "Велики сили" получават подписки и протестни писма от десетки градове и райони, които теоретично влизат в пределите на Сан-Стефанска България. В старата столица Търново, Русе, Пловдив, София и други градове, имали щастието да станат свободни (съответно в Княжество България и Източна Румелия), възникват комитетите "Единство". Общите усилия водят до една от най-дълго продължилите въстания в нашата история, което десетилетия наред е в "сянката" на други събития (преди всичко Освобождението през 1878 г. и Съединението през 1885г.). И не само това - в продължение на няколко десетилетия, подобно на други колосални събития от нашата национална история, въстанието е своего рода жертва на прословутия "интернационализъм" на БКП и нейната предателска политика по т.нар. Македонски въпрос. Това на свой ред мотивира фалшификаторите от Скопие да обявят въстанието за "Македонско", насочено едва ли не против "великобугарската идея"... Въстанието действително е наричано от съвремениците "македонско", тъй като избухва в тази географска област. Участниците в него обаче категорично се самоопределят като българи. Тяхната единствена цел е да се присъединят към свободна България! Българската историческа наука дава категоричен отпор на тази пропагандна теза, особено с капиталното изследване на проф. Дойно Дойнов. Кресненско – разложкото въстание ( 1878 г. - 1879 г.) е въоръжена съпротива на българското население от Македония против несправедливите решения на Берлинския договор 1878 г. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя.Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. и на комитетите "Единство". Започва подготовка за въстание. На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Д. Попгеоргиев, Ил. Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 октомври 1878г. отряд в състав около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Кършияка по десния бряг на р. Струма. Създадено е въстаническо ръководство в състав: атаман А.Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев-Беровски, главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Чета, съставена от българи от селата Долно Драглище, Добърско и Годлево, потегля към с. Баня. В резултат на въстаническите действия са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г. В този критичен момент търновският комитет "Единство", който започва да играе ролята на централен в Княжеството, изпраща в Македония Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов от Русенския комитет настоява да се използва опитът от Априлското въстание 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски остава привърженик на четническата тактика. Свиква четоводците, действащи в района на Източна Македония, и е образувано ново военно управление начело с М. Хубмайер. Натанаил Охридски и Ст. Стамболов насочват усилията си към изграждане на Централен комитет, организиране на разпръснатите чети и подготовка за нови действия през пролетта на 1879 г. През април една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите. В разговора с н.с.д-р по история Ангел Джонев, един от най-добрите познавачи на тази проблематика от младото поколение български историци, се разкриват причините за въстанието, неговият ход и вътрешни противоречия. Ангел Джонев се спира подробно на географията на въстаническите действия, които надхвърлят районите на Кресна, Разлог и Банско, като се разпростират по цялата граница по поречието на Струма, Горно-Джумайско, Демирхисарско, Сярско, Пиянечко, западно от Кюстендил, чак до Босилеград (тогава в територията на Княжеството). Правилното осмисляне на въстанието показва неговата връзка както с национално-освободителното движение на българите отпреди 1878 г., така и с изградената десетилетия по-късно българска Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация.
http://matey.hit.bg
+
В момента по СКАТ
 
Следва ...
 
Admin tools
Заяви Редактирай Главно меню