21.11.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
проф. д-р Пламен Павлов
В огромното си мнозинство българският народ - от царя и болярите до най-бедните зависими селяни, още от средата на ІХ в. e верен на праотеческата православна вяра. Дори и във въстанието на Ивайло (1277-1280) господстват идейно-политически схващания в духа на традиционната религия. Наред с това обаче разноликото българско общество съвсем не е “стерилно” и е отворено за различни духовни явления и процеси. По времето на цар Петър (927 –969) се ражда "българската ерес" - богомилството. Появата му се дължи както на влиянието на старите дуалистични доктрини, така и на възможността Евангелието да се чете и тълкува на роден език от по-широки среди. За основоположник на тази ерес се сочи поп Богомил, вероятно свещеник или беден монах. Спори се къде е действал Богомил – около Преслав, в днешна Македония или другаде. Най-вероятно ереста "се ражда" в Пловдивска Тракия (в “българска Македония край Филиповия град”, както се твърди в Сръбския Синодик от ХІІІ в.) - именно в тази средновеков на “Македония” (т. е. днешна Тракия) през VIII-X в. Византия преселва няколко "вълни" от еретици – павликяни, Богомилството е повлияно от по-стари ереси (преди всичко от павликянството), но притежава и редица оригинални черти - на първо място умерен дуализъм и подчертан аскетизъм. В разговора с проф. Петър Ангелов се поставя акцент на българския произход на учението, както и на приноса на българските изследователи (сред тях се открояват трудовете на академик Димитър Ангелов, преведени и на редица чужди езици) в неговото проучване. Утвърденият наш учен се спира обстойно на богомилското влияние в средновековна Европа. Както е известно, богомилските идеи, третиращи изпълнения с несправедливост земен свят като дело на Сатаната, имат силно въздействие в християнския свят - френските катари и албигойци, италианските патарени, босненските еретици (техни потомци са днешните бошнаци-мюсюлмани), руските “стриголници” и др. смятат богомилите за свои духовни учители. Френските религиозни бунтари се представят за "бугри" ("българи" по вяра), подчертавайки връзката си с "по-старшите" събратя от България. Тези идеи, които католическата църква преследва с огън и меч, имат отражение по време на Реформацията и формирането на протестантските учения на Запад. В предаването зрителите на телевизия СКАТ имат възможността да видят интересни кадри от богомилските паметници в Босна и Херцеговина, Южна Франция и други ареали на разпространение на богомилските идеи. Повече за изследванията на проф. Петър Ангелов