24.04.2009г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
На 24 февруари 1937 г. група българи мохамедани в Смолян поставят началото на т.нар. Родинско движение, чиято основна цел е да приобщи тази неотменна част от българския народ към стародавните традиции на нацията, да потърси път за утвърждаването на българското самосъзнание сред хиляди сънародници в Родопите и други краища на Родината. Подпомогнати от учителя Петър Маринов те започват дейността си със скромна вечеринка. Обнадеждени от категоричния успех на започнатото дело, на 3 май 1937 г. двадесет и двама родолюбиви, интелигентни и влиялит елни българи учредяват Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна Дружба "Родина". За председател е избран Камен Боляров (Ариф Бейски), заместник-председател е Адил Ходжаджиков, секретар - Петър Маринов, съветници - Мехмед Иширлиев и Юсеин Челебиев. За надзорна комисия са определени д-р Георги Григоров, Смаил Джелалов и Ахмед Куцев. В словото си председателят Камен Боляров заявява: "Дошло е време да се напусне досегашното бездействие...", трябва "... ревностно да се подкрепи обшият културен подем на нашия край, на родопскит е българи-мохамедани, като те се наредят рамо до рамо до българите християни..." През следващите години Дружба "Родина" създава свои клонове (местни дружби) в Райково, Смилян, Могилица, Златоград, Бусово, Девин, Беден, Чепеларе, Забърдо и др., броят на членовете и влиянието й нарастват, издава се печатният орган - "Сборник Родина" (бр.1, 1939 г.), просветителски материали, листовки и т.н. Дружбата създава курсове за ограмотяване на неграмотни и малограмотни, организира културни прояви и вечеринки, като увлича младите и жените. По своя инициатива бъ лгарите мюсюлмани започват да изоставят фесовете и фереджетата, да възприемат доброволно чисто български имена. Важна роля в този процес играят будни и авторитетни личности, между които изпъква смолянският мюфтия Мехмед Дервишев, приел името Светослав Духовников. За нещастие, комунистическият режим след 9 септември 1944 г. нанася тежък, престъпен удар на възрожденското движение на родопските българи. Повод за разговора в студиото на Национална телевизия СКАТ е наскоро излязлата книга "Дружба "Родина" - спомени за бъдещето" (София, 2009) Този сборник от уникални документи, спомени и материални за Родинското движение е подкрепен от водещи учени и академични институции: институтите по история, социология и балканистика при БАН, Историческият факултет на Софийския университет и др. Авторите и съставителите на сборника са категорични: "Не може да бъде "престъпно дело" борбата на един народ да възстановява своите права, отнети чрез насилствена асимилация на част от него. Българското Възраждане започва преди няколко века и продължава до наши дни. Ще продължава дотогава, докато народът ни напълно отхвърли от себе си, от духовния си свят всички остатъци от времето на робството. Престъпно дело е в една независима и суверенна държава нейните граждани да бъдат лишавани от възможността и правото да изявяват открито и свободно своята национална принадлежност, да отстояват националното си самосъзнание като българи..." Повече по темата