11.09.2009г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Борислав Дичев
Иван Хаджийски
Надали може да има съмнение, че политическата промяна на 9 септември 1944 г. е сред най-драматичните и трагични събития в нашата многовековна история. Определян по време на комунистическия режим като "народно въстание", "революция", "победа на прогресивните сили", "Ден на свободата" и други пропагандни клишета, 9 септември 1944 г. и до днес буди разгорещени страсти. След краха на комунизма отношението към "Девети" е много по-различно, въпреки съпротивата на определени политически сили /на първо място БСП/, а най-често събитията се тълкуват като военен преврат. В разговор с Борислав Дичев и Иван Хаджийски се прави анализ на външнополитическите и вътрешни обстоятелства и причини, довели до Девети септември, като се поставя акцент на имперските планове на оглавявания от Й.В.Сталин СССР по отношение на България и други страни в Европа. Оперетъчният "преврат", представян от пропагандата като "въоръжено народно въстание", е абсолютно невъзможен без обявената от Москва война на Царство България (5 септември 1944 г.). Под пряката диктовка на СССР е свалено демократичното правителство на К. Муравиев, основните инструменти дял от властта е поверени на комунистическата партия, новата власт започва кървави репресии срещу своите политически опоненти. Трагичните последици от "Деня на свободата" са очевидни и днес. Наред с тежките поражения в стопански, политически и културен план, са погазени националните идеали и моралните ценности на поколения българи.