Тази телевизия работи с грижа за България
Начало Предавания Филми Музика Новини Програма Реклама За нас Сателитно покритие
Христо Ботев и неговата чета -
 140 години безсмъртие


03.06.2016г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
проф. Илия Тодев
Най-ярката проява на емиграцията в подкрепа на Априлското въстание е походът на четата, организирана от Никола Обретенов, Георги Апостолов и др., главно врачански дейци. След отказа на “старите войводи” П. Хитов и Филип Тотю с нейната подготовка и ръководство се нагърбва големият поет и революционер Христо Ботев. Междувременно той издава един брой на в. “Нова България” с призив за борба с вековния тиранин. Четата е от 208 души и по своя състав наподобява онази на Хаджи Димитър и Караджата, отново с цяла плеяда от ярки личности (Никола Обретенов, Иваница Данчов, Георги Апостолов, поп Сава Катрафилов, Давид Теодоров, Петър/Перо Симеонов и др.). Военен командир е младият и способен офицер Никола Войновски, знаменосец - Никола Симов-Куруто. Събрани в румънските дунавски пристанища, облечени като градинари и търговци, четниците овладяват австрийския параход “Радецки” (действие, което има изключително силен ефект в европейския печат!) и на 11 май дебаркират при Козлодуй.
Почти едновременно с Ботев начело на малка чета на 16 май преминава войводата Таню Стоянов, отправил се на помощ на въстанието в Сливен. След като пресичат населеното предимно с мюсюлмани Лудогорие, Таню войвода и повечето от хората му загиват в кървав бой при с. Априлово, Поповско. Проектирани са още няколко чети, но събитията изпреварват тяхното организиране. Събраните четници се отправят към Сърбия предвид очертаващата се сръбско-турска война. Последните отблясъци на Априлската епопея са действията на четите на Тодор Велков, проникнал с хората си от Сърбия до Ново село и Брегово, Видинско, и на Сидер Грънчаров, който достига през юли до връх Мургаш, в чието подножие той хората му загиват в кръвопролитно сражение.
Дебаркирайки при Козлодуй, Ботевата чета потегля към Враца. Преследвани от потери, четниците водят тежки сражения при Милин Камък и Веслец. Ботев и хората му достига до целта си, заемайки връх Вола над Враца. В интерес на истината във Враца и околните села са организирани няколкостотин местни бойци, но идването на редовна турска армия парира опита за вдигане на въстание. В крайна сметка Ботевата чета остава сама срещу многократно по-силен противник. От Враца се задават не обещаваните от Стоян Заимов подкрепления, а турски войски и черкезки шайки. На 20 май е водено тежко сражение, а привечер (1 юни нов стил) на югоизточния склон на рида Камарата Ботев пада пронизан от вражески куршум. Единственият останал жив свидетел на Ботевата гибел е Никола Обретенов. За нея съществуват различни хипотези и откровени спекулации, но пълна яснота около всичките й обстоятелства няма и до днес. Най-близо до истината е версията, че войводата е убит от укрит в засада черкезки стрелец. Смъртта на войводата разстройва окончателно оределите, изтощени от умора, глад и безсъние, останали почти без боеприпаси четници. Разделени на няколко групи, те са избити или изловени от потерите. Загива и храбрият Войновски, който с част от четата потегля към Тракия с надежда, че въстанието продължава. Героизмът на “комитите” е съпътстван от низ черни предателства на невежи и оскотели селяни.
С помощта на изтъкнатия специалист по история на Българското Възраждане проф. Илия Тодев ще се спрем на историческите събития, свързани с Ботев и неговата чета, както и на тяхното отражение в българската обществена мисъл и национална традиция.
+
В момента по СКАТ
 
Следва ...
 
Admin tools
Заяви Редактирай Главно меню