Тази телевизия работи с грижа за България
Начало Предавания Филми Музика Новини Програма Реклама За нас Сателитно покритие
Управленческият елит на средновековна България


10.06.2016г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
доц. д-р Николай Кънев
Когато говорим и разсъждаваме за историята на средновековната българска държава, обикновено става дума за владетелите, за техните качества, недостатъци, политическа воля и т.н. Не бива да забравяме обаче, че независимо от самодържавните характеристики на властта, българските канове и царе са управлявали с помощта на солиден държавен апарат, произлизащ по право и, съответно, моделиращ средновековната българска аристокрация. С помощта на доц.д-р Николай Кънев, зам.-декан на Историческия факултет на ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" ще очертаем "профила" на средновековния български управленчески елит и известното ни за него от исторически извори, вкл. открити през последните години печати, пръстени, надписи, и т.н.

Във времето на Първото българско царство аристокрацията се състои от «боили» и «багаини», към нея се приобщават първенците на славяните и завареното антично население, покорените авари и т.н. Названието «боила» дава формата «боляр»/«боляри», която от България е възприета в Киевска Рус, Сърбия, Влашко, Молдова. Сред високите титли е “багатур”, носена от висши военачалници. Най-близо до владетеля е кавханът, а негов пръв помощник е ичиргу-боилът или “чръгобиля”, както звучи титлата през ІХ-Х в.В държавното управление на България през ІХ-ХІ в. ролята на двамата най-близки до кана/царя боили е изключително важна. Естествено, във всеки конкретен случай от значение са били и личните качества и недостатъци на съответните хора, заемащи тези постове.

Кавханът (“капкан”) е определян от съвремениците като «втори владетел», дори «съобщник» във властта на кана/царя. От тази гледна точка, сравняването му с “министър-председател” е неточно. Той е “дубльор” на владетеля, а практиката на т.нар. «двойни владетели» е срещана и при други народи през средновековието. Сред кавханите срещаме личности с големи заслуги за българската държава. При кан Крум кавхан е Иратаис, при Омуртаг този пост е поет от прочутия Избул, който по-късно е регент на малолетните Маламир и Пресиан. Във времето на Борис-Михаил кавхан е Петър, който е начело на дипломатическите мисии в Рим и Цариград. При Симеон Велики български кавхан е Теодор Сигрица, участвал активно във войните с Византия и в наказателните походи срещу сръбските князе. Георги Сурсувул, чиято сестра е тогавашната българска царица, е настойник на младия цар Петър и ръководи държавата в първите години от царуването на своя племенник. Кавханската институция остава силна и при цар Самуил, чийто кавхан Дометиан командва големи военни операции. С преврата на Иван Владислав новият кавхан Теодор, брат на Дометиан, се опълчва срещу владетеля... Той обаче е убит от един свой слуга, а третият брат Мелитон вероятно бяга при ромеите. Кавханският род продължава да бъде уважаван и във времето на византийското владичество. При въстанието на Петър Делян (1040-1041) неизвестният по име кавхан ръководи действията срещу Драч. Георги Войтех, за когото се отбелязва изрично, че е «рода на кавханите», е най-видната фигура сред българското болярство през 1072-1073 г.

Ичиргу-боилът ("вътрешен боил") е висш държавен функционер, който по власт се доближава до кавхана. За разлика от него обаче ичиргу-боилът е болярин на висша държавна служба. Той е пръв помощник на владетеля и изпълнява военни, дипломатически и други функции, като е и управител на вътрешната област. При кан Крум този висок пост се заема от Тук (или Цок), който командва дясното крило на армията и участва в гоненията срещу пленените византийски християни. Повече сведения има за Стасис, ичиргу-боил при княз Борис-Михаил, един от най-активните участници в преговорите около българския църковен въпрос.Сред ярките личности на българския Х в. е «чъргубиля» Мостич, заемал този пост няколко десетилетия при царете Симеон и Петър. По времето на цар Самуил и неговите наследници ичиргу-боил е Богдан, който е своеобразен водач на склонните да капитулират пред Василий ІІ през 1018 г. български боляри.

В провинциалното управление ключова роля играят т.нар. комити, оглавяващи провинциите (комитатите). Те са излъчвани от най-видните български родове, свързани с династията. В историческите извори се мяркат имената на «велемощни комити»: неизвестен по име в Дръстър (Силистра) през 837 г., Курт, Домета, Дристър и Таридин (в днешна Македония), Салан (в Трансилвания) при Борис-Михаил и Симеон, Никола, бащата на прочутите «Комитопули», вероятно в Средец, при цар Петър, Охтум (във Видин), Кракра (в Перник), Драгомъж (в Струмица) при цар Самуил и др. Тарканите вероятно са военни управители със по-специални задачи – такива са зера-таркан Негавонаис (в дн. Унгария) при Омуртаг, бори-таркан Радислав в Белград при Борис-Михаил, олг-тарканът Теодор (в дн. Македония) при цар Симеон. Срещат се ред други титли в столицата и провинцията: кана боил колобър (висшият езически жрец), велик жупан (Сивин през ІХ в.), копан (Корсис при Омуртаг), магот, миник (началник на конницата), багатур-багаин (Славна при Омуртаг) и др.

След падането на България под византийска власт се извършват съществени промени в социалния живот, които моделират управленческия елит на Второто българско царство. Административната уредба, вкл. висшите държавни служби, в основните си характеристике следва византийския модел и е твърде различна от онази при владетелите в Плиска, Велики Преслав и Охрид. Най-високите титли са деспот и севастократор, следвани от кесар, протосеваст, севаст и т.н. . До края на XIII в. най-високата титла, давана от българските царе на техни най-близки роднини, е севастократор. Такива са Стрез, брат на цар Борил, Александър, брат на цар Иван Асен II, Калоян, първи братовчед на цар Константин Асен. Едва в края на столетието започва да се прилага и по-високата титла "деспот", а първият й носител вероятно е Георги Тертер, зет на цар Иван Асен III. Той дава титлата деспот на своя брат Алдимир /Елтимир/, Цар Теодор Светослав удостоява с тази титла своя братовчед и бъдещ цар Михаил III Шишман Асен, последния я делегира на сина си Михаил, при Иван Александър тя е носена от неговия зет Константин, и т.н. Има случаи обаче, когато тези титли са давани на български боляри от чужди владетели. Така например деспот Алексий Слав е удостоен с титлата от латинския император Хенрих, русинът Яков Светослав - от никейския император Теодор II Ласкарис, Войсил - от византийския император Андроник II, деспот Добротица - от император Йоан V Палеолог. По този начин, "маскиран" с роднински връзки, е имало директни опити за намеса във вътрешните работи на страната и разпалване на междуособици.

Най-високопоставените държавни служители са великият логотет (пръв министър), протовестиарият (отговарящ за финансите), великият воевода (командващ армията), протостраторът (началник на конницата) и т.н. Страната се дели на хори (области), управлявани от кефалии. градовете и крепостите се управляват от кастрофилакси. Развива се разнороден служебен, военен и данъчен апарат от чиновници, наричани в царските грамоти “работници на царството ми”
+
В момента по СКАТ
 
Следва ...
 
Admin tools
Заяви Редактирай Главно меню