01.07.2016г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Димитър Шалапатов
Научните изследвания, както и обществените инициативите на Димитър Шалапатов са отлични познати на зрителите на Национална телевизия СКАТ, особено от неговите участия в "Прокудени от бащин край", водено от историка и етнолога Стоян Райчевски, и други предавания. Като активист на тракийското движение в Хасково и в национален план, г-н Шалапатов се ползва със заслужен авторитет сред потомците на тракийските бежанци и сред изследователите на тази важна проблематика. Негова е главната заслуга да създаването на филиала на Тракийския научен институт в Хасково и на издавания от него "Сборник Тракия", от който вече са публикувани шест тома. Сред впечатляващите приноси на нашия гост е книгата „Българските християнски селища в Западна /Беломорска/ Тракия”, оценена високо от специалистите и своите вече многобройни читатели. Тази книга ще бъде основата и на нашия разговор в "Час по България". В едно интервю самият Д. Шалапатов споделя: Идеята за книгата зрееше в мен от десетина години /.../ За да се напише тази книга, бе необходимо да бъдат посетени всички селища, описани в нея. Основно пиша за 65 от тях, които са бежански. За някои се налагаха и неколкократни посещения, за да бъдат открити, описани и фотографирани параклиси, църкви, местности, реки и др. топоними, свързани с историята на местните тракийски българи. Трудно беше и откриването на някои от селищата, особено тези, които не съществуват, като Аткьой, Тахтаджик, Пишманкьой, Сачанли. Необходимо бе да се издирят и селищата, в които са се заселили тракийските българи след злокобната 1913 г., а също и изселилите се българи от Мала Азия през 1914 г. /.../ В книгата има отделни глави за околиите по турско време – Димотика, Суфлу, Дедеагач, Гюмюрджина и Ксанти и окръг Караагач след 1915 г. Във всяка от тях най-напред пиша за българските екзархистки села – тези, които са били към Българската православна църква. След това, за българските патриаршистки села, които са към Гръцката патриаршия. Посочвам и т. нар. парапанковски села, за които е характерно ранно погърчване на населението, още в началото на 19-и век. Между другото, най-мног опогърчени села има в Димотишко, заради силната църковна власт. Там е било седалището на митрополията. Специална глава посвещавам на огагаузените българи. Това не са гагаузите - куманите, за които знаем от историята, че се заселват около Варна. Това са българи, които са живеели в турска среда. Потомци на такива огагаузени българи има и в Хасково, но те не желаят да се афишират. Някои от по-възрастните говорят и турски, но по-младите - не. Те са си християни и винаги са се считали за българи. Интересното за тях, е че в историята имам данни, как свещеници навремето са изнасяли проповеди в църквите по родните им места на турски език, тъй като са владеели слабо български. Става въпрос за попове караманлии от Мала Азия /.../ В книгата давам старото и новото име на всяко село, уточнявам къде точно се намира, как е възникнало, какво е било населението. Включил съм данни за поминъка, за революционните борби, а за някои – и най-ярките моменти от историята. За тях се позовавам на „Разорението на тракийските българи” от Л. Милетич. Длъжен съм да кажа, че съм ползвал като основа на повествованието трудовете и на такива изследователи като Разбойников, Тодор Браянов, д-р Кирил Бакърджиев, архива на Георги Попаянов и др. Навсякъде описвам колкото се може по-подробно църквите, параклисите, светите места. Направил съм и карта на селищата, със старите и нови имена. Книгата е богато илюстрирана със съвременни снимки. Не ползвам архивни, мисля, че е по-добре да се показват нови неща, които биха заинтригували тези, които тепърва преоткриват миналото на рода си..." В нашия разговор с Димитър Шалапатов ще се спрем на тези, а и на други въпроси, свързани с голямата тема за тракийските българи и нашето културно-историческо наследство в изконни български земи, останали извън пределите на съвременната българска държава.
Още по темата