От днес започват трите подготвителни седмици, които предшестват Великия пост. Евангелието ни припомня: "Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". (Лук. 18:10-14). Няма нищо осъдително и в това да благодари на Бога за добродетелите си, за добрините, които е извършил и за това, че не е прелюбодеец и грабител понеже Бог му е съдействал в това. Фарисеят излязъл от храма осъден, защото осъдил митаря, осъдил не конкретен грях, а самия човек и целия му живот само след един поглед. "Не съм като този митар" ­ презрението, с което се е извърнал от свития в ъгъла грешник, подхвърлило на осъждане иначе стриктно изпълняващия и най-малката буква на Закона фарисей. "Митар" било нарицателно за грешник: лъжец, грабител, измамник, безбожник. Съкрушеният признава себе си като грешник достоен за осъждане и дори вече чувства осъждането си, желае да се избави от греха, но съзнава безсилието си да постигне това сам. Когато моли от Бога милост, той не изтъква нито някакви свои права за получаването на тази милост, нито натяква на Бога да му я даде, а само изповядва вярата си в безкрайното Божие милосърдие и благост, които по вярата оправдават и спасяват грешника. Молитвата на митаря е покайна и смирена, а заедно с това е и молитва на вярата и оправданието.