11.10.2010

Политическият дебат в Германия за мястото на милионите турски и арабски пришълци и на тяхната религия в немското общество показа, че в правителствената коалиция няма единство и обща стратегия за прилагане на дългосрочни мерки, които най-после да направят възможна така мечтаната "интеграция" на чуждата културна традиция. Всички признават, че нещо трябва да се промени, всички приеха напълно или частично истините, казани от банкера Сарацин в неговата нова книга. Въпреки, че подобна позиция зае самата Меркел, това не й попречи да посочи с пръст автора и да отправи тежки упреци по негов адрес. Последва твърде неуравновесеното й предложение до "гражданите" да свикват със силуета на джамиите и минаретата, което беше "доразвито" от президента Вулф и с този политически актив той ще стъпи на червения килим пред ВИП салона на летището в Анкара на 18 т.м. Само 2 дни след "работната закуска", на която Меркел нахрани бившия футболист Ердоган, председателят на Християн-Социалния Съюз ( CSU ) и Министър-председател на провинция Бавария Хорст Зеехофер заяви за списание "Фокус", че "Германия трябва час по-скоро да въведе ограничения и да прекрати продължаващия наплив на турски и арабски мюсюлмани. Тези чужденци са носители на различна и неприемлива за западното общество културна и религиозна традиция. Имигрантите от Турция и арабските страни се превръщат в бреме за Германия и ние нямаме нужда от тяхното присъствие". Болната за Германия тема беше обсъждана на срещата Меркел - Ердоган в Берлин на 09.10.2010г. и не внесе нищо ново в оценките на двете страни относно процеса на "интеграция на турците". Ердоган потвърди казаното от него по-рано за мерките на германските власти за приобщаване и принуждаване на гастарбайтерите да спазват установените от домакините правила и закони. Турският премиер определил тези мерки като "насилие и опит за промяна на културната и религиозната идентичност, на традициите и обичаите на "другите". Според него, призивите на Меркел турците да учат немски и да се включат в немското общество имали за цел тяхната асимилация чрез откъсване от родовия корен, което било "престъпление срещу човечеството". Ердоган поискал от Меркел да използва влиянието си и да убеди ЕС да изпълнява поетите спрямо Турция ангажименти в хода на преговорния процес. Меркел обещала, че преговорите ще продължат, но не дала никакви гаранции за техния финал. Изразила надежда, че с общи усилия ще бъдат премахнати пречките, които в момента забавят отварянето на нови преговорни глави. Ентусиазирани от галещите ухото анонси на президента Кристиян Вулф и на опозицията за признаване на исляма като равнопоставена религия, многобройните турски организации в Германия заеха общ фронт срещу провинилия се Зеехофер. Председателят на влиятелната структура "Турска общност в Германия" Кенан Колат отхвърли казаното от Зеехофер като "недопустима обида и клевета". В същия тон реагираха разни активисти на "зелените" и на социалдемократите, с допълнението, че думите на Зеехофер са "популистки послания, насочени към потенциалните избиратели 6 месеца преди парламентарните избори, на които коалицията ще се яви с разклатени позиции поради загубата на доверие".