01.02.2011

Капризните и обидчиви изселнически босове - предани турски граждани, за пореден път изпълниха политическата поръчка на своите работодатели в Анкара и от тяхно име ни отправиха "строго предупреждение", че ако не слушаме, ще бъдем наказани с прекратяване на трансграничното сътрудничество и ще бъдат анулирани едностранно протоколите за "побратимяване" с българските общини, осмелили се да приемат решения за осъждане на геноцида на арменския народ през 1915г. Така в резюме може да бъде предадено съдържанието на обширното "съобщение за медиите", родило се от ксенофобските и великоосмански напъни на щабовете за психологическа война и черна пропаганда. На 29.01.2011г. две от най - активните в последно време изселнически централи в Одрин решиха отново да напомнят за себе си и така да оправдаят доверието, което им гласуват официалните турски власти. Въпросната "декларация" представлява една словесна компилация от познати тези, идеи и заплахи, с които авторите са се опитали да излеят цялата си злоба срещу България и българите: започва с констатацията за нов етап в етническата и религиозната дискриминация на "малцинството" и за пример се посочва случая с Главното мюфтийство, след това, ни в клин, ни в ръкав, интелектуалната мисъл на г-жа Есма Гюндоуду ( председател на Дружеството за култура и солидарност на Балканските и Тракийските турци в Одрин ) и на твърде обвързания с радикалните националисти Зюрфеттин Хаджъоглу - председател на Федерацията на Румелийските и Балканските турци ни напомня за някакъв проблем, свързан с новините на турски език по БНТ. От БНТ декларацията ни пренася в Кърджали, където станало нещо нечувано със затварявето на турския театър, след това се говори за нарушените права на двойните посредници в Турция, станали жертва на новия избирателен закон. Изброените "ужаси" обаче бледнеят пред недопустимата тенденция за развихряне на българския "расизъм", който обхващал все повече общини, дръзнали да признаят истината за геноцида, планиран и приведен в изпълнение от младотурците през Първата световна война. Сериозна тревога сред изселниците предизвиквали решенията на 14 български общини, приети през последните 2 години. Явно търпението на най-лоялните поданици на Турция в Одрин е било "изчерпано", когато към този списък се присъединили общинските съвети в Свиленград и Ямбол, града, който излъгал турските надежди за безоблачно сътрудничество без граници в споделена Тракия. Българите разглеждали въпроса за общата съдба избирателно и субективно, без да отчитат факта, че през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война турците и мюсюлманите понесли страшни гонения и кланета, на които били подложени 5млн. от правоверните поданици на Империята. За всички запознати с технологията и правилата на турската контрапропаганда е ясно, че този момент в декларацията е пряк резултат от операцията с книгата на проф. Джъстин Маккарти, реализирана с много пари за турското лоби в САЩ ( наша информация от 15.01.2011г. ). Това отношение към турците нямало нищо общо с грижите , братската обич и толерантността на анадолските завоеватели, благодарение на които гяурската рая живеела в мир, спокойствие и пълна сигурност, гарантирани от Султана и местните аги и бейове. Време било да забравим лошите спомени от миналото и да оставим на историците да пишат общата ни история, а не разни общински съветници да пишат и да приемат политически резолюции, които само вредят на искрените стремежи на Турция да ползваме заедно европейските фондове за реализация на готовите трансгранични проекти. Решенията на българските общини по повод "събитията от 1915г. , които не касаели България (?) и двустранните отношения", карали Турция и нейното "гражданско общество" да отправят призив към всички сгрешили общини, и най-вече тази в Ямбол, да се откажат и да скъсат приетите решения за арменския геноцид, с което ще получат милосърдие и прошка от страна на турските общини. В противен случай България я чака лоша съдба и за да не се стигне до нежелани последици, ръководството на двата посреднически офиса в Одрин благородно дава още малко отсрочка, преди да накаже виновниците с прекратяване на всякакви побратимявания, гостувания на "шалвар - зейбек" фолклорни състави, поканване на гости от България за участие в конгреси за цивилизаторската роля на Османската и ислямската култура на Балканите, отвличане на български деца от Родопите и превъзпитанието им от турски учители и ходжи и други грижи за "сънародниците". Авторите на този ултиматум са същите персони, които организираха на 15 и 16 януари в Одрин Балканския конгрес за признаване на турския език и наложиха приемането на декларация с 13 условия, задължителни за властите на България. По същество последната изява на Сергей Игнатов дава безценна подкрепа на турския шантаж и положителен отговор на Одринската декларация за езика и според него в данните за майчиния език на първолаците "няма нищо заплашително". Провокаторите от Одрин получиха най-хубавия си подарък лично от изгубилия способност да мисли държавнически министър и неговите думи за "принадената стойност" ще се окажат верни, но от нея ще се възползват богато онези, които сега потриват ръце от радост в столицата на "Тракия без граници".