Тази телевизия работи с грижа за България
Начало Предавания НФСБ Филми Музика Новини Програма Реклама Избори ЕП 2019 За нас Сателитно покритие
В САЩ следят отблизо и с тревога готовността на Турция да разработи ядрено оръжие.
В САЩ следят отблизо и с тревога готовността на Турция да разработи ядрено оръжие.15.04.2011г.
Според предоставената от "Уикилийкс" на вестник "Тараф" секретна телеграма, подписана на 28.04.2009г. от Държавния секретар Хилари Клинтън, във Вашингтон се създава специална експертна група, която започва да прави пълен преглед на всички постъпили до онзи момент данни и прогнози за ядрената програма на Турция с цел определяне на вероятността дали и кога страната ще започне производството на собствено ядрено оръжие. Ако се съди по характера и конкретното съдържание на поставените за изясняване въпроси в "информационното задание", очевидно наличната "информационна банка" е била доста празна или "остаряла". Стратезите и анализаторите в компетентните американски ведомства са се сетили да "актуализират" наличните данни едва след като стана известно, че Турция и Русия навлизат в заключителната фаза на преговорите за изграждане на първата турска АЕЦ до гр. Мерсин. В нашата информация от 12 април т.г. посочваме адресатите на въпросната телеграма, която е изготвена от г-жа Сюзан МакКормик - Началник на Бюрото за разузнаване, анализи и оперативни действия към Държавния департамент и изпратена от името на Хилари Клинтън. В уводната част на документа се излагат причините за породеното безпокойство "от намеренията и усилията на Турция да се присъедини към ядрения енергиен клуб" и се подчертава, че съмненията на Държавния департамент "се споделят от най-отговорно място в администрацията". По този повод адресатите се уведомяват, че "интерес за правителството представлява всяка, макар и дребна, промяна в развитието на турската ядрена програма и всяка информация за новите моменти ще бъде оценявана положително и ще бъде използвана по предназначение". Според наличните данни, засега Турция не разполагала с конкретни планове за разработка на ядрено оръжие, но това положение бързо можело да се промени, ако Турция реши, че трябва да реагира на кризисни явления и на опасности от дестабилизация, както и на такива, породени от ядреното въоръжаване на държави от прилежащия регион. Преди да бъдат формулирани конкретните "информационни задачи", в текста на телеграмата се съдържа кратък "успокоителен пасаж" с цел недопускане на прибързани действия, грешки и провали. На "изпълнителите" се препоръчва да не се "натягат" и да събират исканите данни "според наличните възможности на източниците и естествено създадения повод". Предварително се дават гаранции, че "техния труд ще бъде оценяван достойно и всяка информация ще бъде полезна". Веднага след тези окуражаващи внушения обаче следва напомнянето, че "анализаторите в Центъра разполагат с всички данни от средите на Международната агенция за атомна енергия във Виена и от откритите източници извън Агенцията, както и със старите информации в отговор на запитвания преди 28 април, ето защо главен интерес представляват новите данни, които трябва да се придобиват от добре информирани лица, с които представителствата на САЩ в чужбина имат контакти". Подходът към тези източници и проявявания интерес трябвало да бъдат замаскирани като "желание за развитие на нормални делови отношения от взаимна изгода". В "същинската част" на заданието са поставени следните въпроси : 1. Кои са факторите, които са предизвикали решението на турските власти за развитие на ядрената енергетика ? Доколко това решение е повлияно от стремежите на Иран да се сдобие с ядрено оръжие ? Как турските лидери виждат ( надценяват или подценяват ) Иран като потенциална заплаха ? 2. Какъв вид реактори и каква технология предпочита да развива Турция било самостоятелно, било с чужда помощ ? Каква е пълната схема на броя на планираните за монтаж реактори, техните технически и експлоатационни характеристики, параметри на дизайна, тип на използваното гориво, производствен капацитет в MWE ( електроенергия в мегавати ), териториално разпределение с характеристики на местната инфраструктура ? 3. Какво значение за изпълнението на турската ядрена програма ( АЕЦ ) има МААЕ ? Има ли Турция планове или намерения за установяване на "техническо сътрудничество" с МААЕ ? Провеждат ли се предварителни консултации по този въпрос ? Имате ли сериозни и обосновани опасения за контрола, който МААЕ трябва да упражнява ? Считате ли, че ако е необходимо, Турция ще може да направи опити да "отклони" или да "убеди" инспекторите на МААЕ при даването на гаранции от проверките, че "държавата не използва ядрените материали от енергетиката за военни цели" ( SAFEGUARDS ) ? По-нататък в телеграмата са включени десетки конкретни въпроси относно привличането на чужди специалисти и настаняването им на работа в турски университети, научно-изследователски центрове и производствени предприятия, свързани с ядрената енергетика и военните технологии, има ли турски специалисти в сродни ведомства в чужбина, колко турски студенти учат специалности, свързани с ядрените технологии, в кои държави и в кои ВУЗ, с кои държави и с кои предприятия Турция осъществява "обмен на технологични постижения и трансфер на технологии", с кои чужди университети и технологични институти са сключени спогодби за "обмен на опит, студенти и преподаватели", какви са бъдещите намерения на Турция в това отношение и т.н. и т.н. В заключение ние смятаме, че американците са "проспали" ценно време и са изпуснали важни моменти от процеса, който ги интересува. ТВ СКАТ има готови отговори на повечето въпроси, съдържащи се в заданието на Държавния департамент - като се започне от "купуването" на около 1000 физици, физикохимици, математици и програмисти от бившите съветски републики в Средна Азия през периода 1993 - 1998, отбележим ролята и бюджета на турската Академия на науките TUBITAK и нейните специализирани научно-изследователски центрове МАМ в района на Гебзе и стигнем до сключеното през 1989г. с Аржентина тайно споразумение за изграждане на 25 мегаватов ядрен реактор в планината Мазъдаа ( област Мардин ). Ако американците бяха проследили отблизо развитието на скандала "Бяла енергия" през 2000г., породен от корупцията и подкупите на най-високо ниво при избора на реактори за първата турска АЕЦ, може би щяха да разберат защо на първо място беше класирана канадската фирма AECL с нейните плутониеви реактори CANDU. Дали от некомпетентност или от съобразяване с "висши държавни интереси" авторите на информационното задание са пропуснали да насочат вниманието на изпълнителите към "фактора Пакистан", който е толкова важен за турската ядрена програма, колкото и "фактора Иран".
В момента по СКАТ
05:00 - „Всички на мегдана“ - поздравителен концерт /повторение /
 
Следва ...
05:45 - Дискусионно студио”/повторение/
Още новини
България Балкани НФСБ СКАТ Свят
Архив
април
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930