04.06.2011

Във връзка с организирания от турския "Диянет" религиозен туризъм по случай "святата нощ Регаип Кандили", в Одрин пристигнаха около 40 автобуса с богомолци от България и Гръцка Западна Тракия. Мероприятието беше "изнесено" за първи път до българската граница, с което турските власти поискаха да покажат на Балканите и на Европа, че Одрин е вратата на исляма, през която Турция навлиза в своите бивши територии. В джамията "Дарюлхадис" беше отслужена за 407 -ми път традиционната колективна молитва "Хатим" ( молитвата се изпълнява след прочитането или рецитирането наизуст отначало докрай на всичките 114 сури на Корана ), на която присъстваха около 2000 души от Източните покрайнини, от България и от Западна Тракия. Джамията, построена на брега на р. Тунджа по заповед на Султан Мурат Втори през 1435г., беше богато накичена с турски национални байраци, предназначени да впечатлят гостите от България и Гърция и да им подскажат, че освен мюсюлмани, те са преди всичко турци. След молитвата "Хатим" бил отслужен петъчен "намаз", след който джамийския имам Махмут разпоредил жените и мъжете да се разделят и да заемат определените им места в двора на храма, защото предстои раздаване на "пилаф с месо и айран", осигурени от загрижени за изгладнелите "Балкански гости" турски спонсори. Много скоро от "женския периметър на градинската кьорсофра" се раздали викове и писъци, полетели чинии и черпаци. Уплашени, че казана със заветния пилаф ще се изпразни, преди да получат паницата и чашата с айран, струпаните като стадо на опашката ханъми със забрадки и шалвари забравили за смирението и призивите към Всевишния да им прости насилието, грубостта, алчността към богатството и отдаването на телесните изкушения и започнало дърпане, скубане, блъскане, разхвърчали се забрадки, по земята се търкаляли съборени жени с разкъсани шалвари и шлифери, върху които тъпчели устремилите се към хранилката късметлийки. До казаните те били посрещнати с ругатни и юмруци от "сервитьорите", вбесени от богохулството и лакомията на иначе смирените мюсюлманки. Боят, паниката, писъците и ходенето по телата на падналите приключили чак когато свършила храната, а след себе си мюсюлманките оставили съборени маси, столове и казани и покрита с чинии и разкъсани забрадки трева.