26.07.2011

В София отдавна развива дейност така нар. "Дружество на турските и българските (?) студенти". Не е ясно кой, кога, как и защо е регистрирал и узаконил правото на анадолските пришълци да демонстрират присъствието си с въпросното "Дружество", в названието на което думата "български" е лишена от всякакво съдържание. Вместо да уважават прекалената толерантност на нашите власти, които разрешават на изхвърлените от класирането за прием в турските ВУЗ студенти да се записват у нас без никакви изпити, навлеците добиват все по -предизвикателно самочувствие и занимават нашите институции с постоянните си капризи, които стават и ще продължават да стават все по-многобройни и императивни. Няма съмнение, че зад дейността на Дружеството и неговия председател Сердар Къзълдаг стоят турската държава и нейните лакеи в системата на българското образование. Само по този начин може да се обясни странното благоразположение и готовността за диалог по всяко време и на всякакво ниво за решаване на някакви "турски студентски проблеми", измислени и размахвани от заелия позата на "студентски лидер" Сердар Къзълдаг. Вместо да си наляга парцалите и да си гледа учението, натрапникът тича от врата на врата и безсрамно се опитва да вкара в турския сценарий нашите държавни институции. След като дори консулката Рузийе Ерен от турското посолство в София не можа да го изтърпи докрай и му показа пътя, Сердар Къзълдаг реши да пробва търпението на чиновниците и факторите от ГЕРБ в държавните институции. С нашите информации от 10 и 12 май т.г. се опитахме да покажем докъде стига в нахалството си така нар. "студентски лидер" и с какво разбиране, за разлика от турското посолство, се отнасят към неговите "совалки" българските институции. Оттогава минаха само 2 месеца и това време беше достатъчно за изобретателния Къзълдаг да сътвори нови претенции. В началото на т.м. той без проблем получи "ауденция" в сградата на МС на България и беше приет от правителствени съветници, които с умиление му позволиха да ги зан имава с "жизнено важните за бита и учението" затруднения на турските студенти. Досието, представено на вниманието на съветниците на Бойко Борисов, съдържало 4 групи въпроси, чието решаване било "неотложно". На първо място бил поставен постоянно актуалния въпрос за признаването в Турция (?!) на българските дипломи, които шкартираните в Анадола поради умствени и интелектуални увреждания студенти получават срещу заплащане на следването си в нашите ВУЗ. Сердар Къзълдаг поискал от своите домакини да помогнат за премахване на установената в Турция практика за полагане на задължителни приравнителни изпити. Вместо да му напомнят, че това е проблем, който изцяло касае турската държава и да му посочат вратата, любезните домакини били длъжни да си запишат втората претенция на натрапника, която се отнасяла до "високите цени, по които турските студенти били принуждавани да заплащат медицинските услуги на екипите от "Бърза помощ". Сердар Къзълдаг предложил да бъде определена една сума, която да изпълнява ролята на медицинска застраховка и тя да бъде включена в таксата за обучение на различните университети. На четвърто място емисарят на турските студенти поискал "улеснения за по-бързото издаване на визи и получаване на документ за пребиваване и съкращаване на процедурата за записване", защото сегашната практика реално лишавала студентите от възможността да се възползват от пълния курс на подготовката по български език." В заключение Сердар Къзълдаг изразил надежда, че българските власти ще направят необходимото за преодоляване на изложените трудности, които касаели ежедневния бит и успеваемостта на почти 7000 турски студенти в България. В информацията на турските източници за проведената среща в МС, ни в клин, ни в ръкав е отделено място за "студентската кариера" на анадолския пришълец, в която, като голям успех, се посочва как ректорът на ТУ проф. Марин Христов наградил Сердар Къзълдаг със сребърен медал ( на снимката ) заради неговия "принос за развитието на университета и на висшето образование (?)". Къзълдаг се ползвал с името на добър организатор, работел успешно с всички студенти и така оказвал помощ на университетското ръководство.