18.11.2011

Вероятно под въздействието на червената ж.п. фуражка, с която председателят на турския Меджлис Джемил Чичек поведе Европейския влак през Пловдив и София за Германия ( наши информации от 26 и 28 октомври т.г. ), в главата му се роди шокиращата идея да възроди и да наложи автентичния османски и халифатски дух и спомен за "славното минало" не къде да е, а точно в републиканския символ на светската държава, създадена от омразния на правителството Кемал Ататюрк. Железничар № 1 на Турция реши, че датата 17 ноември е най - подходяща за началото на първото в историята не само на Парламента, но и на страната, официално отбелязване на 150 - та годишнина от смъртта на султан Абдулмеджит Първи, което ще продължи цели 3 дни. Възпоменателните тържества започнаха снощи в 20,00ч. в двореца "Долмабахче" с двучасов концерт на известния изпълнител на мистично - религиозни песни от репертоара на османското направление "тасаввуф" Ахмет Йозхан ( държавен артист на Турция ). Днес пак там беше открита уникална изложба от експонати, свързани с личния живот и политиката на "юбиляра", която ще остане отворена за посещения до 20.12.2011г. По същото време беше даден старт на международен "симпозиум", посветен на живота и делото на султана - халиф и на неговите реформи. До всички турски депутати, министри, подбрани общественици, историци, журналисти, писатели и т.н. са изпратени специално "аранжираните" и одобрени лично от Джемил Чичек скъпи покани за участие с възпроизведения върху тях персонален държавнически знак ( герб ) на султана. Инициативата на турския парламент даде повод на медиите да публикуват кратки исторически справки за Абдулмеджит І ( 1823 - 1861 ). На 17 годишна възраст ( първо "съвпадение" с датата 17 ноември ) той поема политическото и религиозното управление на империята след смъртта на баща си султан Махмут Втори. Другите "съвпадения" са свързани с името на още един османски султан със същото име ( Абдулмеджит ІІ ) и оттам започват големите недоразумения и съмнения, че организаторите на възпоменанието имат за цел да "реабилитират" и "реставрират" последните владетели на Османската империя и да "ревизират" в негативен смисъл ролята на Ататюрк. Видни представители на светската опозиция в парламента и на "кемалистките" и антиислямистки медии разгадаха "прозрачния опит" и истинския замисъл на организаторите, които, покрай "РЕФОРМАТОРА", всъщност възкресяват спомените за султан Вахдеттин и последния халиф Абдулмеджит Втори. Коментаторът Йълмаз Йоздил логично задава въпроса каква връзка има датата 17 ноември с Абдулмеджит І. Излиза - никаква. Роден е на 25 април, сяда на султанския трон на 1 юли, умира от туберкулоза на 26 юни. Но датата 17 ноември е пряко свързана с бягството на последния султан Вахдеттин, който на 8 юли 1919г. "уволнява" и лишава от всички почести Мустафа Кемал, а по - късно със султански ферман го осъжда на смърт. Султан Вахдеттин е един от четиримата синове на Абдулмеджит І, които се качват на султанския престол и остават в историята като последните 4 османски владетели. На 17.11.1922г. Вахдеттин се споразумява с английските окупатори и позорно напуска Турция на борда на английския броненосец "Малая". На 18 ноември с.г. новият републикански Меджлис приема решение, според което, с абдикирането на Вахдеттин, се слага край на Султаната, на беглеца е отнета титлата "световен халиф" и брат му Абдулмеджит ІІ набързо е провъзгласен за новия "халиф". Той обаче започнал да се изживява и като султан, въпреки предупрежденията на Мустафа Кемал, и сам предопределил съдбата си с действия, които били "добре дошли" за новата власт и дали повод да бъде обявен и края на Халифата. Чашата на търпението преляла, когато Абдулмеджит ІІ поискал от републиканския Меджлис по - голям бюджет за издръжката на халифатската институция. На 22.01.1924г. Исмет паша ( Исмет Иньоню ) изпраща секретна телеграма на Мустафа Кемал, който се намирал в Измир, и "натопява" халифа заради неговите все по - нови претенции и демонстративните му срещи с чужди делегации в Истанбул, на които се представял като "султан" и държавен глава. Мустафа Кемал само това и чакал и след кратки "консултации" с армията и с верните му депутати в Анкара налага "демократично" приемането на закон № 431 от 3 март 1924г., с който се слага край на халифата, а цялата "османска фамилия" ( около 35 души, включително всички балдъзи, зетьове, девери, шуреи и др. ) е натоварена на 4 март вечерта на влака за Швейцария с достатъчно "джобни пари", но без право повече да се връща в Турция и да има претенции за отнетите движими и недвижими собствености. Противниците на Ердоган и Джемил Чичек са силно възмутени от невиждания досега опит за елиминиране на кемализма и за реабилитиране на османския период от историята на страната. С открито възмущение видни политици, интелектуалци и журналисти питат министрите и Джемил Чичек защо не се сетиха да отбележат примерно по същия начин седмица по - рано, на 10 ноември, годишнината от смъртта на създателя на модерна Турция Ататюрк. Така, както двореца "Долмабахче", построен от "реформатора" Абдулмеджит, беше избран като място за възпоменателната програма, по същия начин би могло да се проведе пак там съответната церемония дори само защото в "Долмабахче" в 9,05 ч. на 10.11.1938г. умира Мустафа Кемал. С нескрита ирония "републиканците - кемалисти" подхвърлят, че ислямистите на Ердоган са направили "пропуск" и е трябвало да проведат своя "симпозиум" в стаята, където е издъхнал Ататюрк. Изразител на тези настроения стана депутатът от Ялова на светската Народнорепубликанска партия Мухаррем Индже, който предизвика брожение и скандал по време на редовната сесия на Парламента, показвайки двете покани, едната - изготвена като фотокопие на обикновена хартия и посветена на годишнината от смъртта на Ататюрк, и другата, посветена на годишнината от смъртта на султан Абдулмеджит Първи.