16.03.2012

В навечерието на капитулантската визита на Бойко Борисов и тайфата от министри в Анкара българският Генерален консул в Одрин Любомир Попов покани отново на гости своя стар приятел Красимир Премянов - председател на Съюза на тракийските дружества в България ( СТДБ ). През м. септември м.г. Премянов пак беше в Одрин, за да "пожелае успех в работата на новопристигналия дипломат и да го запознае с позицията на СТДБ по въпросите, касаещи имуществените интереси и обезщетението на тракийските бежанци и техните наследници от Източна Тракия и Мала Азия." Какво точно е разказвал Премянов и кои моменти от "информацията" е запомнил консула не е известно, още по - неизвестно е каква е била практическата полза от изнесения "брифинг" и какви постъпки от наша страна пред турските власти са били направени в съответствие с така нар. "позиция на СТДБ". И понеже управляващите гузно си траят и бягат от горещата тема като дявол от тамян ( не трябва да дразним съседите със стари спомени, нужно е да гледаме напред и да градим заедно общото бъдеще ), "неизвестното" около казуса се свежда до нещо много добре "известно" - българите след Освобождението непрекъснато са изтребвали, мачкали, асимилирали и прогонвали турците и мюсюлманите ( особено по време на Балканската война и на така нар. "Възродителен процес" ). Дълбоко се заблуждават цитираните "наследници" на тракийските бежанци, ако са се надявали, че пътуването на Премянов и на неговата "делегация" (?) до Източните български покрайнини е било свързано с някаква "инициатива" за припомняне на турските власти, че имат международно - признати ангажименти и задължения към България и вече е дошъл момента за тяхното практическо изпълнение, в противен случай членството на Турция в ЕС ще бъде блокирано и ще бъде замразено всякакво "трансгранично сътрудничество в Тракия по изпълнението на одобрените и финансирани от ЕС проекти". На проведените на 12 март съвместно с Генералния консул Попов срещи с кмета на гр. Лозенград ( Къркларели ) Джавит Чаалаян и с валията Мустафа Яман ( на снимката ) са си говорили за всичко друго, но не и за тракийските бежанци и за техните имоти в Източна Тракия. Нещо повече - навсякъде Премянов изразявал БЛАГОДАРНОСТИ ЗА ГРИЖИТЕ, КОИТО ТУРСКИТЕ ВЛАСТИ ПОЛАГАЛИ ЗА ОПАЗВАНЕТО И ПОДЪРЖАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНО И ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ТУРЦИЯ. Премянов използвал посещението си за презантиране на СТДБ. Организацията била учредена през 1896г., членовете й наброявали 1,2 млн. души. Някои от тях живеели в Лозенград, Съюзът бил "отворен за всестранно развитие на добросъседските икономически, социални и културни връзки" и на кмета било предложено Къркларели да стане част от местните структури на СТДБ. Вместо да удари по масата и да поиска сметка за съдбата на "добре съхранените български културни и исторически паметници", Премянов шашнал домакините с предложението си в Къркларели да бъде построена църква. При положение, че този район отдавна е обезбългарен и прочистен, изниква въпроса кому е нужна тази църква и не е ли по - разумно вместо в Турция да видим най - после една църква, построена от СТДБ в "смесените райони" например. Оказва се, че Премянов мисли за доброто на Турция, а не на България, и това става ясно от думите му, според които "ТАЗИ ЦЪРКВА ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ГРАДА КАТО ТУРИСТИЧЕСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ ЦЕНТЪР." За изненада на неподготвения Премянов, който не си е дал сметка, че се намира в Турция, а не в България, и преди да твори гафове, поне да беше се допитал до Консула, кмета Чаалаян охладил ентусиазма на тракийския вожд с репликата : "ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПРИ НАС ДЕЙСТВАЩАТА ПРОЦЕДУРА Е ДРУГА. АКО В БЪЛГАРИЯ ОБЩИНИТЕ ИМАТ ПРАВО ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ, ТО В ТУРЦИЯ СЪОТВЕТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ИДЕЯТА МОЖЕ ДА БЪДАТ ПРЕДПРИЕТИ САМО СЛЕД ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА И ТУРИЗМА." Вероятно под впечатлението и водени от убеждението за "грижливо съхранените културно - исторически паметници" и имотите на избитите и прогонени стотици хиляди тракийски българи, консулът Попов и "защитникът" на тракийската кауза Премянов навсякъде завършвали изказванията си с галещите ухото на домакините думи ЗА ПОДКРЕПА НА ТУРСКОТО ЧЛЕНСТВО В ЕС. В рамките на своите професионални познания и отговорности Любомир Попов дал подробен отчет за жестовете и добрините, сторени от София през последния месец в отговор на турските искания за облекчаване на визовия режим за турските граждани. Като се започне от улесненията за притежателите ( 10 милиона души ) на така нар. "зелени паспорти" и на шенгенски визи и се стигне до информацията за "грижите" на българската държава за рахатлъка на анадолските нашественици като се използват възможностите на съществуващата в Истанбул и с филиали в Одрин, Адана и Бурса смесена Турско - Индийска фирма (?) за консулски, визови и паспортни услуги. Така мераклиите да получат почти веднага българска виза били посъветвани от нашия консул да се отнасят до тази "фирма", и в този момент започва да понамирисва на нещо, което се нарича ту "финансов интерес", ту "конфликт на интереси" и за да няма никакви съмнения, редно е нашето МВнР да даде по - подробни обяснения за новата "практика" с чуждо участие, а не да научаваме за тази "фирма" от турски източници. И за да приключим с целите на визитата на делегацията на Премянов, те стават ясни за просветените дори само от имената ( макар и грешно изписани ) на избраните да видят родните места на избитите си деди "тракийци" : 1. Стоян Дерчен ( Денчев ) - ректор на ТУ в София. 2. Проф. Соня Ангелова. 3. Милен Люцканов - член на ръководството на СТДБ.