12.08.2013

През м.август 2011г. Валийството на гр. Бурса помести на своя официален сайт съобщение за „протоколното посещение на вежливост“ на новоназначения Консул на България в града ДИМИТЪР ХАДЖИЕВ. По време на разговора с Валията ШАХАБЕТТИН ХАРПУТ ( на снимката ) гостът от България споделил, че „като Консул ще работи за развитие на отношенията между Турция и България и за издигането им на най – високо ниво“ Като служител в българското МВнР той имал възможността да посещава често Бурса и бил силно впечатлен от „сърдечната топлота“ на хората и от красотата на града. С радост и готовност приел предложението да работи като български Консул в Бурса. Неговият дядо СТОЙО ХАДЖИЕВ бил адвокат в Анкара и през периода 1912 – 1918 бил депутат в Първото Велико Национално събрание ( Меджлис ) на Турция. По време на войната се сражавал в редиците на Османската армия на различни фронтове и имал активен принос за развитието на реформите в страната. Турците ( в Турция ) и хората в България притежавали почти една и съща култура и това налагало да бъдат укрепвани културните връзки. „Аз съм пътувал в много страни, подчертал ХАДЖИЕВ, но никъде по света не съм виждал такова топло отношение, на което съм свидетел в Турция. Хората тук са обсолютно същите като тези в моето родно място. Нашите култури, ястията, храната много си приличат. Наистина ние сме едни и същи, ние сме еднакви“. Хаджиев приключил изложението си с обещание, че ще направи необходимото, за да бъдат сведени до минимум всички трудности и неуредици, с които се сблъскват изселниците в Бурса при получаване на входни визи за България. Нещо повече, ентусиазираният и доверчив нов Консул, за да се хареса още повече на Валията и да спечели неговата благословия, поел ангажимент „да отвори широко вратите на Консулството по всяко време за всички жители на Бурса, които искат да му предадат своите оплаквания и претенции“. В това намерение на Хаджиев няма нищо ново, тъй като и без това сградата на Консулството е построена от турските власти и беше „подарена“ на България, така че и да иска, и да не иска, Консулът трябваше да се съобразява с горчивия факт, че не той и не нашето МВнР са истинските стопани на сградата и че турските власти реално притежават ключа за така нар.“врати“. Привидно „безоблачното приятелство и сътрудничество“ продължи до м.юли т.г., когато най - неочаквано Хаджиев направи точно обратното на даденото пред Валията обещание и от „големия приятел на Турция“ изведнаж се превърна в „големия враг на Турция“. За този „обрат“ си е виновен преди всичко самия той, защото, въпреки дългия си стаж във Външно и самочувствието, че познава добре Турция, Хаджиев попадна в капана на анадолското коварство и двуличие. Лакейството и опитите да се хареса на всяка цена на местните власти за Хаджиев бяха гаранция за „добра служебна атестация и развитие в дипломатическата кариера“. Тази химера изчезна в момента, когато Хаджиев демонстративно обяви, че „променя обявения график за работа на Консулството при издаване на визи“, което беше изтълкувано от турските официални лица и от медиите като „СТАЧКА“ и „ОПИТ ЗА НАТИСК И НАСИЛИЕ ВЪРХУ ПРАВАТА НА ДВОЙНИТЕ ГРАЖДАНИ В БУРСА.“ Първият коментар в този смисъл направи бившият председател на „БАЛ – ГЬОЧ“ проф. ЕМИН БАЛКАН. Според него, изложените от консула Хаджиев причини за „забавяне на процедурите и съкращаване на приемното време за посетители“ били „измислени и неоснователни“.По този начин било оправдано „новото посегателство и насилието срещу българските турци в най – натоварения летен сезон“. На 30 юли т.г. вместо в 9,00ч., Хаджиев се появи във визовата служба на Консулството в 11,00ч., но не на работното си място, а пред входа, където чакаха на опашката десетки изнервени до краен предел „клиенти“. Те бяха уведомени, че приемането на документи и издаването на визи ще се извършва при намалено работно време до момента, когато властите в Бурса ще реагират по подобаващ за един дипломат начин в отговор на неговите едногодишни оплаквания и молби за помощ. Консулът живеел под наем в апартамент на бул.“Фатих Султан Мехмет“, община Нилюфер и бил постоянно подлаган на психически и шумов терор от живущите над него турски съседи. От „прочувствената изповед“ на безпомощния и докаран до нервно разсройство БЪЛГАРСКИ КОНСУЛ става ясно, че всички негови опити за съдействие, като се започне от разговорите му с домоуправителя на жилищния блок, последвани от молби за помощ при кмета на общината, директора на местната полиция и най – накрая при неговия „добър личен приятел“ - ВАЛИЯТА НА БУРСА ШАХАБЕТТИН ХАРПУТ, останали „глас в пустиня“. Не става ясно обаче дали преди да обяви „протестна стачка заради системното недоспиване“ в продължение на месеци, Хаджиев е сезирал нашето МВнР и каква е била реакцията на министър ВИГЕНИН. Очевидно никаква, ако се съди по подигравателното и назидателно изявление на Валията ХАРПУТ по адрес на Хаджиев, направено на 02.08.2013г. Вместо да се извини на официалния представител на така нар. „стратегически съюзник“ Булгаристан, висшия държавен чиновник на Турция си позволява да „дава съвети“ на нашия дипломат да не прави „ДЕМОНСТРАЦИИ НА НЕДОВОЛСТВО И ПРОТЕСТ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОБЯСНЕНИ И ОПРАВДАНИ“. Според Валията, от страна на компетентните градски власти били извършени необходимите проверки в дома на турското семейство над апартамента на Хаджиев и НЕ БИЛИ ОТКРИТИ НИТО ШЕВНА МАШИНА, НИТО КЛИМАТИК ИЛИ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ НА ШУМ, КОИТО ДА ТОРМОЗЯТ ХАДЖИЕВ И ДА СА ПРИЧИНА ЗА НЕГОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ“. Живущото над Хаджиев семейство ХИКМЕТ САРЪЧАМ имало 2 внуци, които отвреме – навреме идвали от Истанбул на гости при „дядо и баба“ и може би те понякога „вдигали шум“, но в никакъв случай не можело и дума да става за някакви „съзнателни и лоши намерения“ спрямо Хаджиев. Валията счита случая за приключен и си „измил ръцете“ с препоръката Хаджиев да се отнесе до съда и да заведе дело срещу своя съсед. Властите не можели да направят нищо повече и Хаджиев бил „посъветван най – добронамерено“ да се ВЪЗДЪРЖА ОТ КРИТИКИ И ДА НЕ ОБВИНЯВА ВЛАСТИТЕ НА БУРСА С ДОВОДИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЕТИ И РАЗБРАНИ.“