12.12.2013

На 7 декември т.г. в 17,00 ч. на гражданското летище "Сюлейман Демирел" в гр. Ъспарта се приземи самолета с първата група от 185 избрани "доброволци", които трябва да преминат специален 14 седмичен курс на военно обучение в Центъра за подготовка на планински командоси в града. Веднага след като стъпиха на турска земя, събраните от кол и въже брадати ислямисти, определени да "сложат началото на реформираната либийска армия след революцията", разпънаха национални флагове, и за голямо неудоволствие на домакините и без тяхно съгласие, колективно изпълниха молитвения ритуал "ТЕКБИР", който започва с призива "АЛЯХУЕКБЕР" ( АЛАХАКБАР ), добре известен вече в целия свят от бойните "подвизи" на главорезите в Сирия. Групата от цивилно облечените бъдещи "защитници на демокрацията в нова Либия"се ръководи от полк. САИД ХАЙФАНА, който беше посрещнат от Началника на гарнизона в Ъспарта бригаден генерал МУСТАФА КУРУЛМАЗ. След преключването на паспортния контрол, гостите от "братска Либия" бяха качени на автобуси и откарани в предварително аранжирания за случая салон в Щаба на казармата. Там беше организирано мило тържество, което щяло да остане като "спомен за цял живот", както заявили някои от младежите. Праизнесени били на турски и арабски шаблонните взаимни приветствия и благодарности, че Либия е избрала Турция и конкретно гр. Ъспарта ( от турска страна ) и че либийците са признателни за оказаното им гостоприемство и се чувстват като в родината си ( от страна на гостите ). Водени от правилото, че първите впечатления са най – трайни, "децата на либийската пустиня" били подложени на психологически шок с видеопрожекция на пропагандно – рекламен филм за начина на подготовка и "невероятните способности" на турските специални части. Когато приключил раздела, посветен на полагането на военна клетва, прожекцията била прекратена с намесата на инструктора полк. ЕРСИН АЛТАЙ. По негово разпореждане въпросните моменти от филма били повторени в съпровод от устни обяснения за "невежите новобранци". Турският офицер пожелал на бъдещите "колеги" да имат за пример предаността на турските военни към народа и републиката и тяхната готовност да ги защитават в мир и във война, като строго спазват законите, военните устави и заповедите на своите командири. Клетвата задължавала турските командоси да бъдат готови всеки момент и при всякакви услония да жертват живота си, без да се замислят, в името на Отечеството. Какво са разбрали и какво не са разбрали слисаните чужденци за "бляскавата кариера", която ги очаква, не е ясно. Повече от сигурно е обаче, че в обясненията на турския полковник и дума не е станало за "подвизите в името на Отечеството" на възпитаниците на Центъра в Ъспарта и на техните колеги от школата в гр. БОЛУ, които години наред се сражаваха с кюрдските партизани от ПКК и понесоха позорни поражения. Безсилни да се справят с юрдската съпротива, главорезите на колониалния турски режим безславно напуснаха чуждите територии, като остапиха след себе си хиляди трупове и масови гробове на избити мирни селяни и превърнаха горите и нивите на Кюрдистан в мъртва пустиня. След прожекцията либийските курсанти били накарани да се съблекат за медицински преглед, въпреки минусовите температури. Свикналите с горещото слънце на либийската пустиня бъдещи "ПЛАНИНСКИ КОМАНДОСИ" ( ? ) треперели от студ, докато им правели ваксинация срещу тетанус, менингит и шарка. Както били съблечени, на новобранците били раздадени комплекти с камуфлажни турски униформи, кубинки, долно бельо, четки и паста за зъби. Наложило се турските войници да помагат активно на новодошлите как да боравят с "подаръците на братския турски народ", някои от които те виждали за първи път. Особено трудни за гостите се оказали манипулациите при пробването на кубинките и затягането на връзките, тъй като досега краката им познавали само джапанки, сандали и в най – добрия случай – маратонки. След като добили вид на истински "планински командоси", трима от най – грамотните между новобранците били накарани да направят "изявления" за турските медии. Цитираните "изявления" си приличат като две капки вода и се изчерпват с добре заучените изрази като "Нямаме никакви проблеми, щастливи сме, че се намираме в Турция. Доколкото ни е известно, турската армия е най – силната в света. Турските войници са много гостоприемни и се отнасят с нас чудесно. Ние също като турските войници ще изпълним своя дълг, след като завършим подготовката си и се върнем в Либия."Съгласно договора между Либия и ГЩ на турската армия, 3000 либийски военни трябва да бъдат подготвени в продължение на 3 години за провеждане на специални операции с цел осигуряване на "вътрешната стабилност, мира и териториалната цялост на страната". Подобна перспектива звучи странно заради сегашната ситуация на разпад на Либия и подсказва по – скоро за предстояща нова гражданска война. Изниква също и въпроса дали България е в течение на спогодбата между Турция и Либия, сключена директно и без "посредничеството" на САЩ, както е случая с обявеното от военния министър АНГЕЛ НАЙДЕНОВ използване на полигона Ново село за "съвместна с американците подготовка на либийските сили за сигурност".