28.07.2009

Днешната тройна среща Турция - САЩ - Ирак започва с дипломатически скандал. Вместо исканите от Анкара мерки за ликвидиране на присъствието на ПКК в контролирания от спечелилия изборите Барзани Северен Ирак, Турция ще трябва да се оправдава в отговор на току - що получената от Ирак дипломатическа нота. В нея се твърди, че докато турското правителство търси съдействието на Багдат за "обща борба срещу терористите на ПКК", в същото време то заигравало с три отделни сунитски групи, които иракската правителство е обявило за "терористични" и този факт бил добре известен както на турските, така и на американските власти. Багдат бил шокиран от "гостоприемст вото", оказано от Анкара, която тайно от Ирак организирала две срещи в Истанбул с представители на въпросните организации, първата - през март, а втората - през април 2009г. Протестната нота не е пощадила и "съюзника" САЩ, тъй като негови емисари също са участвали в тези "конфиденциал ни" разговори зад гърба на Багдат. Обсъждани били възможностите за "проникване" на противници те на режима в политическата власт, без да е искано мнението на иракското правителство. Атаката срещу Турция беше подсилена и с кампания в иракския печат, който съобщи за "подписан протокол" след тайните съвещания и за това, че лично иракският премиер Нури Ел Малики уведомил президен та Барак Обама за "подривната дейност на турция" и за полученото от някои американци съдейст вие. Предупреждения със същото съдържание били изпратени посредством Иракското посолство в Анкара и Турското посолство в Багдат и били поискани "обяснения" за същността на водените пре говори и за съдържанието на подписания общ "протокол". В отделна писмена декларация иракското правителство обвинява Турция в "намеса във вътрешните работи на Ирак". Нещо повече, иракският Министър на външните работи Хошиар Зебари, който е кюрд, направи остро изказване по ТВ канал "Хура", лицензиран в САЩ и излъчващ на арабски език, в което определи действията на "съюзници те" Турция и САЩ като "враждебни и шокиращи" и изрази разочарованието на иракския народ от "из мамените надежди" и "изневярата" на считаните за приятели Турция и САЩ. Ако иракската делега ция наистина има намерението да парира натиска на турската страна за пряко ангажиране и да вър ши"черната работа" срещу кюрдите от ПКК, нищо чудно да сюрпризира домакините и с включване в дневния ред на старите дразги за ползването на водите на Тигър и Ефрат и тогава срещата оконча телно ще излезе извън договорените рамки и за пореден път няма да се постигне желания от Турция резултат.