08.09.2009

Днес водеща новина в турските медии е съобщението, че през 2010г. от руския полигон "Ясний" в югоизточния регион Оренбург ще бъде изстрелян в орбита първия турски сателит "РАСАТ". Той бил изцяло проектиран, сглобен и тестван в Института за космически изследвания и технологии към Ак адемията на науките TUBITAK. Проектът е предварително одобрен и финансово съгласуван с Държ авния Комитет за планиране DPT. През август т.г. е бил подписан окончателния договор с междунар одната компания за космически непилотирани полети "Космотрас" ( ISCK ). Съгласно този договор, т урският спътник ще бъде изпратен в космоса с украинската ракета "Днепър", която била търговската модификация на една от най-мощните междуконтинентални балистични ракети SS-18, известна на З апад като "Сатана". Спътникът щял да бъде оборудван с апаратура за снимане от космоса, като пол учаваните данни ще бъдат използвани при градоустройственото планиране,за оценка на състояние то на горите, посевите и водните източници, при пожари, наводнения и др. Както съобщихме по-ра но, на последното заседание на Съвета за национална сигурност на Турция за първи път бяха пока нени представители на Академията на науките ( TUBITAK ). Очевидно в присъствието на цялото поли тическо и военно ръководство на държавата турските ръководители на проекта "РАСАТ" са дали от чет за финализираната сделка с ISCK и така е била окончателно дадена "зелена светлина" за очакв аното с нетърпение в цялата страна събитие, което ще повдигне изключително много националното самочувствие и престижа на страната. Излишно е да се навлиза в детайлите, за да стане ясно, че напредъка на Турция в областта на аеронавтиката и космическите изследвания предполага потенци ал за производство на собствени образци с военно предназначение, с което са оторизирани предпр иятия от Военно-промишления комплекс като "Рокетсан", "Аселсан", "Хавелсан" и др. Днес Турция е много по-напред от това, което беше България преди 20 години и главната вина за това положение е тук, при нас, след като беше съсипана материално-техническата база и прогонен интелектуалния човешки фактор. Дори и днес продължават призивите за закриване на БАН и за ликвидиране на оста тъците от неговите звена, които навремето изпратиха България в Космоса.