21.11.2009

Турската редакция на "Дойче веле" ( ДВ ) разпространи на 19.11.2009г. обзорен коментар на Клаус Кастан под редакцията на Ахмет Гюналтай, посветен на моралния дух и психологическата устойчив ост на американските военни. Очевидно повод за такъв нестандартен и досега умишлено премълча ван анализ даде сухото статистическо изявление на ген. Питър Чиарели, за което съобщихме първи на 18.11.2009г. Турският текст на материала, подготвен от ДВ, ни уведомява, че през последните 4 години броя на самоубийствата сред американските военнослужащи се е увеличил 2 пъти, което би ло рекорд в цялата история на въоръжените сили на САЩ. Прави се важното допълнение, което лип сваше в данните, съобщени от ген. Чиарели, че цифрата 140 на самоубийствата през т.г. не включв ала броя на самоубилите се "временно ангажирани на различни длъжности униформени служители", но остава загадка, която остава табу, колко на брой са самоубилите се жени и какъв е техния проце нт от общия брой на самоубийствата и сравняването му с процента на мобилизираните в армията ж ени. ДВ цитира за първи път думите на генерала, че "експертите все още не могат да определят точ ните причини за нарастващата и тревожна тенденция на самоубийствата, което прави невъзможно в земането на мерки за нейното пресичане". След което авторът на обзора съвсем вярно споделя тов а, което американците не искат да стане достояние: "20% от намиращите се в горещите зони на вой ната рейнджъри преживяват посттравматичен стресов синдром, а други търсят спасение от депреси ята в постоянната употреба на алкохол и наркотици". Едва ли изход от тази ужасна ситуация може да бъде намерен с предложените от Пентагона и прилагани средства за "психологическа подкрепа", най-новите от които били "образователните и информационните видеоклипове", качени на военните интернет-сайтове. В тези нагледни "материали" напълно откъсналите се от реалната действителнос т "психотерапевти-теоритици" включвали сцени от истински престрелки, показване на изпаднали в бе знадежност и отчаяние войници и даже как те плачели. Този вид "видеотерапия" едва ли ще има еф ект, както и предоставянето на телефони на психолози и пастори, които да бъдат търсени от изпадн алите в депресия военни и да получават "съвети" как да преодоляват трудностите. Отношение към к ризата в армията взел и говорителят на Асоциацията на ветераните от войните Пол Рийкхоф, който не казал нищо ново, освен това, че финансовата криза също подсилвала последствията от продълж ителното разделение на семействата и предизвиквала "негативни емоции и мрачни мисли за живота на съпругата и на децата". Преди няколко дни съобщихме как американски войници на път за САЩ п очувствали "свободата и спасението си от Иракския ад". Още отсега трябва да се замислим за смис ъла на народната мъдрост "не питай старило, а питай патило" и да бъдем готови за отговора на веч е препатилите от американските набези "туземци", защото и нас ни чака същото с разширяването на военното присъствие на такива, като показаните на снимката.