В Истанбул със 7 куршума беше разстрелян виден кюрдски общественик и правозащитник.
04.12.2009
Вчера въоръжени мъже нахлули със сила в помещението на земляческото дружество на преселниците от гр. Джизре в Истанбулския квартал Бакъркьой и гневно запитали седящите посетители къде се е скрил собственикът на съседното кафене, който секунди преди това потърсил закрила и бил укрит. След като не получил исканото съдействие, единият от нападателите започнал да стреля безразборно по хората и превърнал помещението в кървава касапница. Тежко били ранени 6 души, като един от тях-Мехмет Селим Диндар, починал почти веднага, надупчен със 7 куршума. Убитият е добре известен кюрдски затворник, който бил арестуван през 1981г. по заповед на Командването на извънредното положение, наложено в цяла Турция след военния преврат на 12.09.1980г. Бил отведен на "превъзпитание" в покрития с ужасна слава затвор в гр. Диярбакър, където лежал 3 години, без да е съден и осъден. Както той, така и хилядите затворници от този период, останали живи и способни да го ворят, добре помнят капитан Есат Октай Йълдъран-шеф на охраната и на надзирателите, който лично, с животинско удоволствие е причинил смъртта при изтезания на 53 "врагове на Турция", други стотици останали психически и физически инвалиди за цял живот. Средновековният инквизитор е описан по-късно в редица спомени и документално-исторически книги на видни турски разследващи журналисти и писатели, сред които се откроява Ербил Тушалп с неговите "Дневници от затворите на военната хунта". През тази "месомелачка на човешки тела и души" премина и видния кюрдски интелектуалец Ремзи Картал, по професия зъболекар, на когото разбиха зъбите и ченетата точно защото им ал нахалството да се представя като медик, а не като "сепаратист и враг на държавата". По-късно Ремзи Картал успя да емигрира в Зап. Европа и получи статут на политически емигрант. Той оглави създадения в края на 90-те години в Брюксел Кюрдски парламент "в изгнание" и името му нашумя отново тази година, когато турските власти поискаха той да бъде екстрадиран от Испания и докаран в Турция, което, естествено не стана за голямо разочарование на анадолските отмъстители. Убитият в чера Диндар беше един от първите живи свидетели на престъпленията на военния режим, който подробно разказа всичко преживяно от него и от съкилийниците му в затвора на известната анкетираща журналистка от в-к "Радикал" Неше Дюзел, а по-късно, през 2008г., седмици наред разказваше "спомените" си на Балчичек Памир от "Хабатюрк". Завинаги ще останат в историята думите на Диндар: "Ако майка ми отново има възможност да ме роди, бих я помолил да не бъда кюрд. Само така ще се сп ася от предопределената за всички кюрди житейска съдба на затворник, на бито и изтезавано куче, което мечтае да умре по-бързо". И той, Диндар, наистина умря, пронизан от 7 куршума.
