01.03.2010

Според бившия американски посланик в Анкара ( 1989-1991) Мортън Исаак Абрамович (на снимката), ако лично Президентът Обама не се намеси с цел да попречи на гласуването на резолюция 252 в Камарата на представителите и в Сената, съществувала почти 100 процентова вероятност още през т.г. САЩ официално да признаят и да осъдят арменския геноцид от 1915г. Това било заявено по време на проведената на 25.02.2010г. в "Georgia Tech&s Wardlaw Center" в Атланта по инициатива на ръководения от Абрамович "ISTANBUL Center" политическа конференция на тема: "Как Западния свят тълкува турската външна политика и какво е конкретно отношението на САЩ". В обстойното си експозе Абрамович посочил още, че "въпроса за позицията на САЩ относно събитията от 1915г. винаги е бил от критично значение за развитието на двустранните връзки". Съвсем правилно разкрил познатите и традиционни ходове на турската дипломация и на турските "лобисти" да шантажират законодателите и администрацията във Вашингтон с "тежките вреди", които биха понесли американските интереси в Турция и около нея, ако "събитията от 1915г. бъдат обявени за геноцид". Абрамович отдал заслуженото на турската "твърдост" при отстояването на турската национална кауза, която досега винаги е била "печеливш ход". Посланикът обаче силно се съмнявал, че този път действията на Анкара ще бъдат в състояние да стопират процеса, започнал в Комитета за външни отношения. "Всичко зависи от поведението на Президента Барак Обама. Ако той се намеси, резолюция 252 може да бъде спряна", с тези думи Абрамович завършил най-важната част от изказването си. Преди да бъде изпратен като посланик в Турция, Мортън Абрамович е бил пом.-държавен секретар по въпросите на разузнаването и анализите. Малцина знаят, че той беше включен в състава на "наблюдателите", които през лятото на 1989г. инспектираха и проверяваха районите със смесено население, за да установят "как са били погазвани религиозните права на местните мюсюлмани и колко много жертви те са дали след 1984г. по време на т.н. Възродителен процес". Веднага след "пенсионирането си от Държавния департамент", още през 1992г. Абрамович посети своята любима Турция и не за нещо друго, а за да "опознае отблизо никому неизвестния тогава квартален председател на ислямистката партия Рефах в Бейоглу (Истанбул) Реджеп Ердоган, току що свалил футболните обувки и лансиран в партийната политика от Неджметтин Ербакан. Оказва се, че Абрамович е имал верен нюх и правилно е заложил на политическото бъдеще на младия ислямист, защото само 2 години по-късно същият Ердоган беше избран за кмет на най-големия турски град-държава Истанбул. Така че Абрамович може да се гордее със своето откритие, и ако прибавим пак американската "находка" Абдуллах Гюл от същите години, не е трудно да се обяснят "стратегическите връзки на партньорство и защо Турция се приема в САЩ като най-верния и дългосрочен исторически съюзник."