31.03.2010

Ето как един зрял политик, който държи на своето национално достойнство и на интересите на своята страна, има куража да парира необоснованите и преекспонирани претенции на своя опонент Ердоган, без да го "обижда" и да хвърля сянка върху "добрия, но принципен тон на преговорите". За разлика от Меркел, нашите "политици" гледаха покорно в очите гостувалия в България преди 12 дни турски Външен министър Давутоглу и кимаха одобрително в знак на съгласие с всичките му предложения и препоръки. В Анкара турското правителство разбра, че в отговор на неговите настоятелни и прехвърлили всякакви разумни граници искания за премахване на германските входни визи за турските граждани, резултата е повече от "скромен" и се изразява с едно неангажиращо "измъкване". Меркел започна с "увертюрата", че да, наистина въпроса с визите заема важно място в преговорния процес с ЕС, но..."Турция има външна граница с редица други държави и това прави дискусионен проблема със сигурността и контрола на турските външни граници. Заплаха представляват нелегалните емигранти. Разбира се, Германия отчита, че Анкара полага усилия в това отношение. Необходимо е да внесем ред в системата за реадмисия и на съществуващите спогодби." По-нататък Меркел обяснява на Ердоган как трябва да се процедира занапред, как динамично се развивали процесите и как по примера на Испания и Италия можело да се пристъпи към разговори за подписване на Спогодба за реадмисия. Само тогава идвал реда на "визовите условия" и на "времето, когато може сериозно да се помисли как да бъдат договорени ангажиментите за издаване на дългосрочни визи за някои категории турски граждани като бизнесмени, спортисти, студенти или хора на изкуството и културата". Разочарованието на Ердоган било пълно, защото, дори и в "разводненото обещание", не ставало дума за "премахване" на визите за тези професии, а за "улеснението", наречено от Меркел "дългосрочна виза".