21.04.2010

Днес авторитетният турски вестник "Стар" ни запознава с трогателно-сълзливата история на живущия в Шумен ( Шумну ) "български гражданин от турски произход" Сермет Хаджъоглу. Той бил роден през 1961г. в Делиормана и през 1989г. станал един от многото потърпевши на принудителното изселване. Заминал за Турция само с 2 куфара. През онзи период турците в България живеели при много трудни условия, във влаковете били подлагани на непрекъснати проверки и обиски, самият той успял да вземе със себе си малко дрехи и така пристигнал в Истанбул, където започнал нов живот. Бил нает на работа в частния сектор и наскоро се пенсионирал. Преди 1,5 години изведнаж почувствал влечение и носталгия да се завърне в родните места в България. За него нямало проблем, защото бил "двоен гражданин". Докато живеел в Истанбул,съпругата му посещавала Курсовете за професионална подготовка и квалификация към Голямата градска община на Истанбул ( ISMEK ) и там тя научила много полезни неща. От нея Хаджъоглу, който бил инженер по професия ( интересно е да узнаем къде и кога е завършил, защото е спестил тази важна подробност от житието си ) разбрал, че към въпросните курсове имало и център за изучаване на Османски език и писменост. Тази информация легнала "като мед на сърцето му", защото, откакто се помнел, мечтата му била да владее този език. Наистина, той можел да чете "Куран-и Керим", но друго нещо било да пишеш и да разговаряш на Османски и на Староосмански език. С помощта на съпругата си веднага се записал в езиковия център. След като се установил в България, той почувствал веднага "липсата на допир с Османската история, култура, писменост и четиво", с които бил свикнал и с които свързал живота си, и решил да продължи начинанието, като, считано от м.октомври 2009г., започнал да пътува с колата си до Истанбул всяка събота и неделя. На отиване и връщане разстоянието било 1200 км., за изминалите 7 месеца той "навъртял" общо 33600 км. На пръв поглед за някой това изглеждало почти невъзможно, но любовта му към цитираните Османски предмети била толкова силна, че нищо не било в състояние да го накара да се откаже. Въпреки постигнатия напредък в усвояването на езика, той имал още много да учи и щял да посещава курсовете, докато не достигне "върха във владеенето и ползването". Страстното увлечение към тази наука било възпитано в душата му от неговия дядо, който също учил в Истанбулско "медресе" и владеел арабски, фарси и османски. Когато дядо му починал през 1986г., младият Сермет получил достъп до богатия архив от книги и документи на дядото, но не можел да ги ползва, защото езиковата му подготовка била много слаба. Той страшно много се измъчвал и чувствал вина и угризение, че не е в състояние "да надникне в поне 30 вековната Османска история, написана на османски език и с османската писменост. Който не познавал от оригинала миналото на Турция,той бил "човек-еднодневка". За съжаление на Хаджъоглу, голяма част от документите за славното историческо минало на Турция били на османски език и досега не били обработени и не били получили разпространение. Инженерът знаел руски и български и се заклел, че когато овладее османския език така, както му се иска, веднага щял да започне превод и издаване на всички книги за османското минало, които останали в архива на дядо му. България била богата с османски архиви, но нямало кой да се захване с тяхното подреждане и превеждане. За да не бъде прекъсната връзката с Османката епоха и за да бъде съхранена историческата памет на поколенията, Хаджъоглу обещал пред кореспондента на Анадолската агенция, че лично ще започне да дава уроци на сина си и на съпругата си.