05.05.2010

Одрин е известен, заедно с Измир, като един от най-европеизираните градове на Турция и логично е наричан "врата към Запада". Това се дължи най-вече на близостта на Одрин с България и на "българското влияние и присъствие" в продължение на много години. Същото се отнася и за Измир, който още живее с традициите на гръцката културна цивилизация. Не случайно в тези два града винаги на изборите са побеждавали светските, модерните, проевропейските политически сили. Ето защо силен отзвук получи днес информацията на официалната "Анадолска агенция" ( А.А. ) за резултатите от последното социологическо проучване, озаглавено "Омъжените жени и семейното насилие". Анкетата била проведена от трима научни работници на местния Тракийски университет и обхваща 288 семейни жени с различна възраст, образование и социално-икономическо положение. Анкетиращите експерти търсели основно отговор на въпросите каква е "интензивността" на упражняваното физическо насилие, причините, които пораждат това насилие и какви са последствията върху физическото и душевното здраве на потърпевшите жени. Обобщеният извод на проучването показвал, че в най-зависимо и беззащитно положение се оказват жените, които се омъжват много рано, които са бедни и с ниско образование, които не работят и почти не напускат дома си и живеят в така нар. "патриархална и традиционно многолюдна роднинска среда". ( нека си спомним как турските сериали ни показват тази нездрава според анкетата семейна среда ). Главната причина за подчиненото и примиреното положение на жените анкетиращите виждат в консервативната и останала от миналото традиция младите момичета да бъдат принуждавани даже и с физическа сила да се омъжват заради интересите на семейните и роднинските кланове. Цитираме само някои от статистическите резултати : 1. 34 % от жените са били жертва на физическо насилие в семейна среда през последните 12 месеца, като изполваните средства били юмруци по главата, шамари, ритници по задните части и хвърляне на тежки предмети. 2. Вербални обиди, ругатни, подигравки, унижения и принуждаване за секс били най-често срещаните случаи на психически тормоз, потърпевши от който били 93 % от анкетираните съпруги и майки. Много интересни отговори били получени на въпросите кога мъжете имат или нямат право или повод да прилагат сила спрямо жените си. 7 % от тях се оплакват, че винаги ядат бой, когато приготвеното ядене не се харесва от съпруга, 50,3 % са тормозени от мъжете си под предлог, че не са добри майки и не се грижат добре за децата, 24,8 % от жените търпят физическо или морално насилие, ако се опитат да възразят по някакъв начин на мъжете си, 23,8 % от запитаните жени били третирани лошо от съпруг или други членове на фамилията, ако бъдат "хванати", че разговарят с чужд мъж, 10,7 % се оплакват, че при отказ или опит за отклоняване на "мъжките желания" са подлагани на нечовешко отношение. От тези шокиращи данни се налага впечатлението, че щом в Одрин, "вратата към Европа", турските жени са в това положение, то какво ни остава да мислим за съдбата на милиони жени в регионите на Централен Анадол и още по на изток, където племенно-феодалните правила на общественото устройство ни навяват спомените за 19 век. На 19 април т.г. подробно съобщихме за резултатите от проучването за "интеграционните възможности" на турската колония в Германия, извършено по настояване на германското МВР. Там има отделен раздел, посветен на положението на туркините и на тяхната семейна среда и данните са почти еднакви с тези, цитирани в анкетата на Тракийския университет. Така че, преди да аплодират и да се усмихват пресилено на демагогията на забулената Премиерша, Щефан Фюле и другите около него трябваше да посетят Одрин, а след това някои други градове като Мардин, Хаккяри, Батман, Сивас или Невшехир, за да добият елементарна представа за "модерната турска жена, заслужила мястото си в европейското културно и социално пространство".