17.07.2010

Съгласно програмата на фестивала "Sonisphere", американската рок - група "Алис ин Чейнс" изнесе на 25 юни т.г. своя дългоочакван концерт на стадиона "Иньоню" в Истанбул. Възторжените отзиви за изпълнението на групата продължиха до момента, когато на официалния интернет - сайт започнаха да се появяват "спомените за преживяното" в Турция. Турците са шокирани от "черногледството, лицемерието и ненавистта" на изпълнителите по отношение на Турция и на турците. В "спомените и впечатленията от престоя" музикантите разказват как предварително са били подготвени да посрещнат някои "особености" на четвъртия по големина град в света, като напр. "дефектите в спокойствието, обществения ред и сигурността на жителите и гостите". По време на престоя си в хотела те открили още една непозната "особеност" - постоянното усещане навсякъде на "присъствието на задушлива човешка миризма", която имала ефект на "бомба" най-вече в асансьора на хотела. На един от авторите на "спомените" се наложило 3 пъти да ползва асансьора между лобито и 7-ия етаж, и при всяко пътуване стомаха му се свивал и разпускал с естествената реакция за повръщане. Турците са силно засегнати от предложението на групата "да им купят сапун и да го пратят в Истанбул за ползване". Такава "препоръка" в Турция се тълкува като намек за нещо по-обидно и унизително. Изпълнителите се чувствали като "затворници" в хотела, защото не смеели да излязат сами навън заради своята безопасност. За тях Истанбул бил град на бомбите и терора. В хотела те също не се чувствали спокойни, защото поставената на входа "врата-рентген" не вършела никаква работа и все едно, че я нямало. В хотела безконтролно влизали "съмнителни типове". Подобно било положението и около сцената преди самия концерт - никакъв ред и дисциплина, постоянно се разхождали непознати, които нямали никакво отношение към подготовката и от които никой не се интересувал. Присъствието на охранители с кучета и на специална група за обезвреждане на бомби било излишно, щом като всеки можел да се качи в кулисите зад сцената и да прави каквото пожелае. Сегашният случай напомня донякъде реакциите в Турция през 1986г., когато двамата световно известни писатели Артър Милър и Харолд Пинтър посетиха Турция, за да видят с очите си как живее страната в условията на жестока военна диктатура. След завръщането си двамата интелектуалци публикуваха своите впечатления, изпълнени с гняв и проклятие по адрес на "държавата - затвор". Реакцията беше незабавна, от премиера Тургут Йозал до всички вестници квалификациите бяха "неблагодарници, подлеци, провокатори, врагове на турците". Особено запомнящо се оказа написаното от дясната журналистка Назлъ Ълъджак, според която "лицемерите дошли да ядат и да пият, и след връщането им в САЩ, погълнатото било изстреляно като змийска отрова в лицето на турския народ".