29.06.2007г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
н.с. д-р Ивайло Христов
Надя Попова
На 30 юни 2007 г. се навършиха пет години от смъртта на големия български писател Николай Хайтов (1919-2002). Мястото на Хайтов в съвременната българска литература, неговата непримирима гражданска позиция към предателството на националните интереси, са доказани от целия му живот и творчество.„Нещата са прости - ако хората, населяващи една държава не обичат земята си, произхода си, своите обичаи, традиции и език, ако те не са родолюбци и не са готови да се жертват за своята родина, тя е обречена ..."- казва Николай Хайтов. Протичащото отродяване и обезбългаряване не е случайно, а има дъбоки корени. След установяването на социализма в България идеалът, наречен Отечество е отречен и провален, понятието Родина се превръща в отживелица, а за родолюбие е смешно и дори опасно да се говори. Т.нар. интернационализацията в духовната сфера (особено до 1956 г.) довежда до израждане на националната самоличност, до „....систематичното изкореняване на националните традиции, символи и фалшифициране на историята". Върховенството на националните интереси, на които се крепи благоденствието на държавата, е изместено от верността към комунистическата партия. „Думата „националист" – пише Хайтов - се превърна в синоним на „шовинист" и „фашист".... Крайните резултати от действието на интернационалната претопителна машина големият писател и патриот вижда в непрекъстания поток млади хора, желаещи да напуснат България - избор, продиктуван колкото от икономическата разруха в страната, толкова и от липсата на родолюбие. „Младите емигранти можеха да бъдат сто, вместо двеста хиляди, даже и по-малко, ако те имаха крепко национално самочувствие, ако вярваха себе си, в България и в нейното бъдеще. Мнозина от тях не биха напуснали родината си в такъв тежък за нея момент.... Те просто не вярват в България". Според проф. Чавдар Добрев “..... като лидер на българската национална идея Николай Хайтов изпъква най-вече със своето разбиране (отстоявано страстно!) за нашата държава като упование на народа да оцелее в епохата на всеобщи и взаимопроникващи процеси от края на ХХ век и началото на ХХ в. Този проблем го разтърсваше не единствено като емоция. Хайтов доказваше непрестанно до каква степен е застрашен фундаментът на българското съществуване и че това изисква сплотяване на общността...”, на цялата българска нация. Разговорът с Надя Попова и Ивайло Христов засяга именно тези и други същностни въпроси, свързани с личността и богатото литературно и публицистично творчество на Николай Хайтов.