Национална телевизия СКАТ

19.05.2007г.
Участват:
Райна Манджукова
Цветан Томчев
Различни са причините, накарали сънародниците ни да напуснат България и да се установят далече от родината: едни са бягали от режими, други – от немотия, някои са потърсили в чужди земи спасение, други – професионална и творческа реализация. Но така или иначе, първото нещо, което са създавали българите на новото си място – са църкви и училища. Така е било преди 200 години, така е и сега. Това, което различава онези времена от сегашните, е една нова осъзната от сънародниците ни по света необходимост – от български средства за масова информация, или, както сме свикнали да ги наричаме – медии: вестници, списания, радио- и телевизионни програми, а във века на новите информационни технологии – сайтове, специализирани интернет-портали и т.н. В настоящия момент сънародниците ни по света си имат над сто български медии: - 65 печатни издания и 49 електронни медии в22 държави. Най-старият български вестник зад граница е издаваният в САЩ седмичник “Македонска трибуна”, първият брой на който е излязъл в началото на 20 век. А на-младите са основаните преди по-малко от две години вестници “Български хоризонти” в Аризона (САЩ) и “Български вестник” в Кипър.

Сънародниците ни в т.нар. близка чужбина – Украйна и Молдова, Румъния, Сърбия и др. Получават възможност да имат медии на родния си език едва с настъпването на демократичните промени в началото на 90-те години. Тогава започват за излизат “Наша глас”, “Литературна мисъл” и “Българска зорница” в Румъния, “Роден край”, Украйна – Българско обозрение” и “Извор” в Украйна, вестниците и списанията на издателство “Братство” в Сърбия, “Родно слово”, “Български глас” и “Български хоризонти” в Молдова... Местните радио- и телевизионни станции започват да излъчват предавания на български език... Увеличаването пък на броя на българските емигранти в страните от Новия свят е причината към настоящия момент най-много печатни издания и електронни медии да са концентрирани именно в САЩ и Канада – съответно 28 и 11 наименования. Все по-голяма популярност набира създаденият в Австралия сайт за българите в чужбина “Иде ли”.

Различен е начинът, по който се финансират изданията на българите зад граница. Изданията на български език на издателство “Братство” в Ниш се финансират изцяло от сръбската държава. Съветът за националните малцинства към Правителството на Хърватия подпомага двуезичното списание “Родна реч”, излизащо в Загреб, а Министерството на културата на Чехия – списанието на българите в Чехия “Българи”. Солидна финансова подкрепа от унгарската държава има и двуезичното литературно списание “Хемус”, издавано от Българското самоуправление в Унгария. Но не всички общности имат този късмет. Повечето издания и радио- и телевизионни предавания се финансират от самите български организации, което ще рече от спонсори. А това означава, в крайна сметка,че зависят от волята на съдбата. Ето защо вестниците “Българска зорница” в Букурещ (Румыния), “Български глас” в Тараклия и “Българско слово” в Кишинев (Молдова), както и телевизионното предаване на български език “Български искри” в гр.Приморск (Украйна) нямат установена периодичност...

Но независимо от всички различия... Независимо дали говорим за вестниче на градската българска организация, страничка на български език в районния официоз или самостоятелно издание... Независимо, дали е радиопредаване което се излъчва само половин час седмично или самостоятелен канал, който можеш да гледаш в интернет по всяко време на денонощието – българските медии зад граница бяха и ще бъдат гласът на родината, гласът на България в онази “пуста чужда чужбина”...