Формирането на българската общност на територията на Чехия и Словакия преминава през различни етапи. Началото е сложено още в средата на миналия век, когато дейци на българското национално-освободително движение намират убежище и подкрепа сред чешкия и словашкия народ. В първите две-три десетилетия на нашия век значителни групи от български градинари се установяват в Чехия, Моравия и Силезия. След Втората световна война – през годините 1946–1950 – започва т.нар. трудова миграция, в резултат на която около 2 500 българи остават да живеят в страната. Друга голяма група са българските студенти, които получават своето образование в чешки и словашки учебни заведения още през 60-те и 70-те години на ХIХ век. По това време се създава и Дружеството на българските студенти “Българска седянка” - първата легална форма за сдружаване на българите в Прага.

Превратът на 9 юни 1923 г. и последвалият го разгром на Юнското, а след това и на Септемврийското въстание, оформя потокът на политическата емиграция от земеделци и комунисти към Чехословакия. Няколко хиляди са емигрантите, установили се по това време в страната.

По официални данни от 1989-1990 г. в Чехия и Словакия живеят 5 700 души българи, а броят на временно пребиваващите е 619. Предполага се, че нашите сънародници по тези земи са около 7 - 8 000, които със семействата си наброяват над 20 000 души. Техният социален състав е доста разнообразен, като в по-големите административни центрове като Прага, Бърно и Братислава, преобладаващият състав на българската колония е от хора с висше образование.

Още за българите в Словакия

Организации на българите в Словакия