05.07.2013г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
доц. д-р Павлина Владкова
През годините предаването "Час по България", както и Национална телевизия СКАТ, последователно защитават идеята, че историята на нашата Родина не е само онази на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и т.н., на старите столици Плиска, Велики Преслав, Охрид и Търново, на едни или други градове и селища, придобили заслужена известност и слава. На практика няма голямо или малко населено място в България, в което да не са запечатани дълбоки исторически пластове, в което да не са се раждали знаменити личности. Такъв е случаят и с град Павликени, в чието минало като в огледало се отразява цялата ни богата история. Срещата ни с г-жа Нели Цонева и доц. Павлина Владкова е по повод 70-годишнината от обявяването на Павликени за град, както и на 35-та годишнина от създаването на Историческия музей в града. Важен елемент от тържествената програма за въпросните чествания беше научната конференция "Павликени - античен и вечен", провела се на 25 юни 2013 г. Историята на Павликени започва още през античността с впечатляващите керамични центрове (своего рода "фабрики" за строителна, битова и художествена керамика), римски вили, и т.н. при с. Бутово, гр. Бяла Черква и самия гр. Павликени. Околните земи са част от обширна агломерация, чийто център е великолепният римски град Никополис ад Иструм. Активният живот в района продължава и през Средните векове, което е във връзка и с близостта на старата столица Търново. По време на турското робство тук се преселват българи павликяни от Тракия, които дават името на града. По последните от тях го напускат в средата на ХIX в. За сметка на това се заселва будно балканджийско население, а след Освобождението голямото село постепенно придобива градски характеристика като пазарно средище, център на развито земеделие и важна жп-гара. Макар и с голямо закъснение, на 29 юни 1943 г. Павликени е обявен за град. Районът на днешната община Павликени е свързан с някои знакови събития и личности от националната ни история: героичните сражения на четите на Филип Тотю (1867 г.) и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), дейността на революционери и просветители като отец Матей Преображенски и Бачо Киро, с четата на поп Харитон по време на Априлското въстание, чийто състав в голямата си част е от Бяла Черква, с похода на българското Опълчение по време на Руско-турската Освободителна война. На свой ред местните хора активно участват в революционното движение, във войните за национално обединение през 1912-1918 г. и в изграждането на свободна България.
Още по темата