“Въпросът “защо сме тук, защо тук живее моят род?” без съмнение си задава всеки бесарабски българин. Няма човек, с когото да съм разговаряла при срещите си из Бесарабия, който да не е намирал повод да се докосне някак в разговора до времето на робството и на страхотиите, които предците са преразказвали от поколение на поколение. По селата из безкрайната буджашка степ пеят от край до край, с всичките и куплети “Хубава си, моя горо”, без да се интересуват кой е написал текста и без в личния си опит да са имали възможността да стоят “под дебели сенки” - в Буджака има много ниви и много слънце, но гори с дебели сенки няма. На всички тези хора обаче “Хубава си, моя горо” говори с една непреодолима и неунищожима от времето носталгия. А носталгията е мъка по изгубеното и болка “защо съм тук?”

Това е само малка част от студията на госта в предаването доц.д-р Елена Налбантова, посветила голяма част от творческите си усилия на поезията на бесарабските българи в Украйна и Молдова. На тема, изследването на която в нашата литературна наука е все още (и – дай Бог!) предстоящо... За вече известните и едва прохождащите поети в двете части на Бесарабия, за основните теми, от които черпят вдъхновение те, за трудностите и перспективите им става дума в това поетично издание на “Облаче ле бяло, посветено на 29 октомври – Деня на бесарабските българи.

В предаването звучат стихотворения на бесарабските български поети Петър Бурлак-Вълканов, Нико Стоянов, Георги Барбаров, Михаил Бъчваров, Таня Танасова, Анна Кострова и Марианна Чепразова, прочетени от етнографа Елена Водинчар (с.Чийшия, Украйна) и режисьора и актьор Михаил Сакъзов (с.Ташбунар, Украйна)

Още по темата: 1 2 3 /enalbantova/svasilev.htm">4