Банатските българи е българска етническа група с римокатолическо вероизповедание, която се формира през периода 1738-1896 г. в историко-географската област Банат. Географските граници на Банат са: на юг р. Дунав, на запад р. Тиса, на север р. Муреш (Марош), на изток планината Карпати и обхваща 28 хил. кв. км. площ. Областта е в границите на Хабсбургската империя от 1716 до 1918 г.

Първото българско селище в Банат е Стар Бешенов, създадено през 1738 г., а второто Винга - от 1741 г. Българите католици носят силна църковна и просветна традиция, имат кръг от образовани хора и веднага след установяването изграждат богослужебни храмове и училища. В началото на 60-те години на ХІХ в. банатската българска интелигенция решава да въведе употребата на българския език в храмовете и училищата. За буквена система е взета латиницата, допълнена с няколко знака. През 1866-1869 г. Йозу (Йосиф) Рил, създател на правописната система, написва и издава първите учебници. Създадена е втора книжовна норма на общобългарския език. От 1877 г. започва издаването на списание, а от 1881 г. на вестник. В училищата на банатските българи от 1860 до 1896 г. обучението на децата се води на банатския български говор. От средите на банатските българи се издигат личности като Стефан Дуньов (1816-1889), записан сред националните герои на Унгария и Италия, Евсевий Ферменджин (1845-1897), бележит мисионер и учен историк в Европа, през последната четвърт на ХІХ в. и други.

През 1918 г. Австро-Унгарската империя се разпада и Румъния получава 2/3 от Банат. В нейната държавна територия остават Стар Бешенов, Винга, Колония булгара, Дента, Дета, Брещя. Значителни групи банатски българи живеят в градовете Тимишоара, Арад, Сън Николау Маре, Лугош и др. В Банат румънските власти се съобразяват със завареното положение и до 1922 г. банатските българи запазват преподаването на български език в училищата на своите селища. През 30-те години, благодарение на вътрешната солидарност на общността, формирания елит, взаимодействието с българите от другите райони на Румъния и зад граница, подкрепата на родината-майка България, започва етнокултурно възраждане на банатските българи. От 1935 до 1943 г. излиза вестник, издадена е богослужебна, стопанска и художествена литература на банатския говор. Изявяват се личности като Иван Ферменджин, Карол Телбизов, Антон Лебанов и др.

Още по темата:

1 2 3 4

Организации на българите в Румъния