26.09.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Невен Илиев
Навършват се 600 години от първия мащабен опит за отхвърляне на турското робство в България, осъществен от тогавашните най-известни политически личности - цар Константин, син на цар Иван Срацимир, и неговият първи братовчед "господин" (господар, княз) Фружин, син на цар Иван Шишман. Около движението на двамата царствени водачи съществуват много неясноти, една от които е за самият им статут в края на ХІV и първите десетилетия на ХVІ в. Днес все повече си пробива път хипотезата, че през 1396 г. (или 1397 г.) Видинското царство не е било унищожено. Българският държавен живот е продължил най-вероятно до 1422 г. Константин, макар и османски васал през дълги периоди от време, фактически е последният български цар през Средните векове. Фружин, който сред гибелта на своя баща през 1395 г. намира убежище в Унгария, се включва в борбата с нашествениците, като остава на политическата сцена до около средата на ХV в. През 1408 г. Константин и Фружин започват решителни действия срещу поробителя, продължили до 1413 г. Едно малко известно, но извънредно важно известие показва, че и след смъртта на цар Константин българската държавна традиция не изчезва. През 40-те години на ХV в. Фружин управлява, отново като османски васал, земи около Пирот и Ниш. В такъв случай, макар и на по-ниско локално равнище, ядра на български политически живот съществуват поне до втората половина на ХV в.! Тези и други примери налагат да се направи основна преоценка на българския ХV в., който дава ярки примери за борбата на българите за съхраняване на собствената държавност. На първо място сред тях несъмнено се открояват имената на Константин и Фружин. За съжаление днес единствено Регионалният исторически музей предвижда да отбележи тази важна годишнина.