05.12.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
проф. д-р Пламен Павлов
Предаването е посветено на един от най-видните духовни водачи на българския народ през ХІХ в., първият признат от османската власт и Великите сили глава на възобновената след вековете на фанариотското господство независима Българска православна църква - учредената през 1871-1872 г. Българска Екзархия. В това си качество екзарх Антим І е и най-видната политическа личност сред българите преди Освобождението от турско робство. Атанас Михайлов Чалъков (светското име на бъдещия екзарх)е роден българския градец Лозенград (останал днес в територията на Турция)през 1816 г. Става монах през 1837 г. в Хилендарския манастир, чието монашество през ХVІІІ-ХІХ в. е почти изцяло българско. Пред 1843-1844 г. следва във "Великата школа" в квартал Куручешме в Цариград, която по онова време е най-реномираното светско училище в империята. Завършва първия випуск на прочутото в онази епоха богословското училище на о-в Халки, продължава подготовката си в Одеса, а през 1856 г. завършва Духовната академия в Москва. Завръща се в школата на о-в Халки, на която е ректор. През 1861г. е интронизиран за епископ на Велики Преслав, а през 1868 г. - за видински митрополит. Придържайки се към по-умереното крило в църковно-националната борба, Антим решително подкрепя линията на духовна независимост от Цариградската патриаршия, става член на Привременния съвет на Българската Екзархия. Както е известно, първоначалният избор за екзарх е на митрополит Иларион Ловчански (по-късно митрополит на Кюстендил), но той практически не заема високия пост и под натиска на Русия е принуден да се оттегли. Така на 16 (28) февруари 1872 г. за духовен глава на българите е издигнат авторитетният и високообразован Антим І. Със своята енергична дейност екзарх Антим играе водеща роля в изграждането на църковните институции, за ускореното развитието на просвещението и култура на възрожденските българи. Духовният водач на нацията е верен на своето страдащо паство и по време и след Априлското въстание (1876 г.). Въпреки крайно утежненото си положение в турската столица, екзарх Антим І полага неимоверни усилия за повдигането на "Българския въпрос" пред Великите сили, вкл. за мотивирането на Русия за война с Османска Турция. През април 1877 г. Високата порта отстранява екзарха от поста му и го изпраща на заточение в Анкара. След Освобождението и амнистията от март 1878 г. Антим е освободен, но оставането му в Цариград е невъзможно. Той се завръща в новосъздаденото Княжество България и поема отново Видинската митрополия. Поради своя авторитет бившият екзарх е председател на Учредителното събрание (1879) и на I Велико народно събрание (1879). Антим І умира на 1 декември 1888 г. във Видин, където се намира неговият мавзолея - един от най-знаковите архитектурни и културни паметници на дунавския град. Предаването е посветено на 120-годишнината от смъртта на екзарх Антим І. По време на разговора в студиото на "Час по България" г-н Георги Иванчев разказва за тържеството във Видин, състояло се на 1 декември т.г. Г-н Ивайло Милушев, както и г-н Иванчев, обръщат внимание на някои малко известни страни от живота и дейността на големия българин, свързани както с Видинската епархия, така и с ролята на му всепризнат духовен водач на нацията в бурните времена преди и непосрествено след Освобождението.
Повече по темата