12.12.2008г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
доц. д-р Георги Кокеров
Сред превъзнасяните от страна на комунистическата пропаганда събития от новата история на България неизменно е и т.нар. Войнишко или Владайско въстание през септември 1918 г. Става дума за стихийния метеж, обхванал дезорганизирани и дезертирали части от българската армия, отстъпващи към София след поражението при Добро поле през септември 1918. На 14 септември имащите неколкократно превъзходство в хора, артилерия, авиация и т.н. сили на Антантата започват масирана настъпателна операция на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит. Разбитите при при Добро поле части към старите предели на България. Достигналото краен предел недоволството на войниците, подстрекавани от комунистически и земеделски агитатори, води до създаването на бунтовнически отряди. В края на септември се налага идеята за поход към София, сваляне на правителството и цар Фердинанд, които да бъдат сурово наказани. На 24 септември въстанически отряд влиза в Кюстендил и превзема Главната квартира на Действащата армия. Походът продължава към Радомир, като силите на бунтовниците броят над четири хиляди души. Предвид изострената ситуация царят и правителството търсят изход. На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден те потеглят за Радомир, придружени от социалиста Н. Сакаров и военния министър ген. Сава Савов. Обещанието, поето от Стамболийски и Даскалов, е със своя авторитет да овладеят бунта, нещо повече - да се спре стихийното отстъпление и да се стабилизира Южния фронт. Известният със своите радикални възгледи Райко Даскалов преценява ситуацията и решава да оглави войнишкия бунт. Макар и след известни колебания, тази позиция е възприета и от Александър Стамболийски. Още на 27 септември Райко Даскалов обявява свалянето на монархията и създаването на "Народна република" с председател (президент) Ал. Стамболийски и главнокомандващ самият Даскалов. Т.нар. Радомирска република в продължение на десетилетия е сред любимите пропагандни митове на комунистическия режим и казионните земеделци. Бунтовниците потеглят по главния път от Радомир през Перн ик и Владая към столицата София, за да завземат насилствено властта в страната. За два дни правителството обаче успява да организира малобройните си военни сили в София (12 роти, юнкери от Военното училище и др.), като успява да намери подкрепления. Сред тях са четири германски роти пехота и една батарея. Отбрната на София е организирана от полите на Витоша при Княжево до района на Захарната фабрика. Междувременно в София пристигат цели влакови композиции с превозвани от фронта части, което създава още по-голяма опасност. На 28 септемри се стига до престрелка между войниците от един ешелон и юнкерите... Влакът е подложен на артилерийски обстрел, падат много убити и ранени, като в крайна сметка войниците капитулират и са обезоръжени. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без съпротива. Същевременно достигналият до Княжево Р. Даскалов поставя ултиматум пред правителството. На 29 септември около пет-шест хиляди бунтовници в четири колони настъпват към столицата, като превземат Княжево, Горна баня и Бояна. Настъплението спира в края на деня, което дава възможност на правителствените сили рано сутринта на 30 септември да преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир. Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части - 30 убити и 98 ранени. Независимо от преекспонирането и героизацията на т.нар. Владайско въстание от страна на партийната пропаганда прави впечатление, че за него практически отсъстват сериозни изследвания. Нещо повече, около някои от малцината известни ръководители на бунта цари пълна мистерия... Особено показателен е случаят с подпоручик Господин Иванов Димитров. На тези и други неизяснени или съзнателно игнорирани въпроси се спира полк. Георги Кокеров по време на предаването. Същевременно в разговора се хвърля светлина и върху други въпроси, свързани с края на Първата световна война: пробивът при Добро поле, деморализацията в армията, действието на чужди агентури и пропаганди, грешките и случаите на откровена измяна от страна на политици и военни.
Повече по темата