27.02.2009г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Евгени Коев
Алексей Жалов
На 21 март с тържествено събрание в София ще бъде отбелязана 80-та годишнина на организираното пещерно дело в България. Българските пещерняци по правило са хора с подчертани интереси и доказана любов към българската история, красива природа и богато културно наследство. Връзката на човечеството, включително и на предците ни по българските земи, с пещерите идва от далечните праисторически епохи. В пещерата Козарника при Белоградчик наши и френски археолози откриха най-древните следи от присъствието на прачовек в Европа (отпреди 1,2 – 1, 4 милиона години!). Пещери като “Бачо Киро”, Самуилица, Магурата, Съева дупка, Ягодинската пещера и др. отдавна са известни на световната наука, а като обект на туризъм са посещавани от хиляди българи и гости от чужбина.
Пещерите в България В разговора с Алексей Жалов и Евгени Коев става дума не само за история и археология, но и за недостатъчните грижи на държавата за опазването на пещерите като национално богатство. Показват се кадри и снимки и от някои малко известни пещери в районите на Преображенския манастир (включително пещерата, в която са се укривали отец Матей Преображенски и Васил Левски), манастира “Св. Троица”, неизвестния до неотдавна скален манастир в местността Крушуна, Ловешко, скалната църква при средновековната крепост Боженишки Урвич, Ботевградско, и др. В рамките на честването на годишнината на пещерното дело на 21-22 март ще се проведе международна научна конференция, в която ще бъдат изнесени нови и интересни факти за нашата история.
Повече за българската спелеология