10.04.2009г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
проф. д-р Петър Гецов
На 10 март 1979 г. България става шестата държава в света, която изпраща свой представител в космическото пространство. С кораба "Съюз - 33" лети българинът Георги Иванов заедно с руския си колега Николай Рукавишников. През 1988 г. България има втори космонавт - Александър Александров, който лети на кораба "Съюз ТМ - 5" и орбиталната станция "Салют". В тези полети, разбира се, има политика и пропаганда, но това не ги прави по-малко исторически. Пропаганда и идеологическо съперничество съществуват от самото начало на изследването на Космоса - първият спътник, първият пилотиран полет - онзи на Юрий Гагарин с кораба "Восток" на 12 април 1961 г., надпреварата за Луната и т.н. Независимо от общата ни оценка за тоталитарната система, трябва обективно да признаем достиженията на нашите учени и летци, които направиха от иначе малка държава като България един от пионерите в изследването на космическото пространство. Не бива да забравяме също имената на българите Иван (Джон) Ночев и Петър Петров, участвали активно в американските космически програми. През тази година се навършват както 30 години от полета на първия българин, така и четиридесет години от започването на космически изследвания у нас. За всичко това става дума в разговора с проф.д-р Петър Гецов, директор на Института за космически изследвания към БАН. Проф. Гецов прави обзор на българските приноси в тази област, вкл. пилотираните полети, спътника "Интеркосмос България 1300", участието на българските специалисти в различни международни проекти.
Повече по темата