Проф. Георгий Гачев е роден на 1 май 1929 г. в Москва. Баща му е Димитър Гачев от Брацигово е близък приятел на Христо Смирненски. След като емигрира в Русия, става директор на издателство "Световна литература" в Москва и помощник на Луначарски. Загива през 1946 г. в лагерите на Сибир. Георгий Гачев определя България като своя прародина. Завършил е Московския университет през 1952 г. със специалност романо-германска и славянска филология. Доктор е на филологическите науки и член-кореспондент на естествените науки, изтъкнат културолог и българист. Автор е на книги като "Жизнемисли" (1989), "Руският Ерос" (1994), "Космо-Психо-Логос" (1995), на поредицата "Националните образи по света" (1997), превърнали се в интелектуални бестселъри. Има издадени 32 книги, 6 от които са преведени на български. За монографията си "Ускорено развитие на културата" през 1980 получава премията "Паисий Хилендарски" и орден "Стара планина". Избран е за почетен доктор на БАН, а неотдавна - и на Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий.

В рамките на предаването е излъчен и репортаж за награждаването на дългогодишния директор на Българското училище към посолството на РБ в Москва г-жа Маргарита Маринова с почетен знак на Държавната агенция за българите в чужбина „Паисий Хилендарски”. Наградата бе връчена на г-жа Маринова на срещата на българската общност в Москва с официална делегация от България на 27.04.2009 г.