15.05.2009г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Костадин Костадинов
Българо-гръцката вражда във Варна в края на ХІХ и началото на ХХ в. е явление, малко или напълно непознато на широката публика. И днес в нашата южна съседка Гърция могат да се чуят и прочетат мнения, че Варна е “изконно” гръцки град - гръцки още от дълбока древност, останал такъв почти до нашето съвремие... Същото, разбира се, се твърди и за други градове в България, най-вече по черноморското крайбрежие (Анхиало-Поморие, Несебър, Созопол, Ахтопол и др.), като, от друга страна не може да бъде открит и ред за българската етнокултурна природа на съ временни гръцки градове и области, най-вече Южна Македония и Беломорието. Надали днес има здравомислещ човек, който да се съмнява в българската същност на Варна. Преди век обаче нещата са били по-сложни, белязани от спецификата на стопанските и обществените процеси по бреговете на Черно море от средата на ХІХ в. до Освобождението. Макар и в малцинство спрямо околното българско население, т.нар. гръцка общност (етнически гърци и гърчеещи се българи, вкл. гагаузи), разполага със силни стопански позиции и съответното, непропорционално на реалната й големина, обществено влияние. То е подплатено и от влиянието на църковната власт, останала в ръцете на Цариградската патриаршия – един от немалкото “подводни камъни”, поставени от Високата Порта във фермана за учредяване на Българската Екзархия. Гръцкото “общество” във Варна трудно се примирява с българската власт, продължава да гради химери за създаването едва ли не на “гръцко княжество” по черноморското крайбрежие, нещо повече – да излъчва екстремен антибългаризъм, чиито следи понякога ни отвеждат далече от Варна и Черно море! Защото се стига дотам български поданици, най-малкото жители на ? ?ържавата България, но гърци или смятащи се за такива, да подпомагат прословутите “андарти” – мародерите, надминали при своите зверства в поробената българска земя Македония и турските поробители. Новата книга на младия историк Костадин Костадинов "Антигръцкото движение във Варна" (Варна, 2009) ни въвежда в драматичните времена на българо-гръцките противоречия, които продължават да са терен за превратни и тенденциозни интерпретации. Авторът синтезирано и обективно показва както корените на събитията от 1906 г., така и конкретните им пр? ?яви и съдържание. Не можем да не съгласим с оценката на Костадин Костадинов, че “... гръцкото малцинство, особено по-състоятелните и издигнатите слоеве, не цени достатъчно извънредно благоприятните за материален и духовен напредък условия...”, създадени в българската държава. Подстрекавани и от великогръцките кръгове в Цариград и Атина, “... хиляди гърци заменят българското си поданство с гръцко, подкрепят с пари андартските банди, даже се включват в тях и се поддават на нелоялните противобългарски подстрекателства на гръцките консул и и фенерските владици...” Именно това е основната причина те да се превърнат в “... мишена на антигръцкото движение в България.” Всичко това, което днес ни изглежда изненадващо, в началото на ХХ в. е било известно в страната и в чужбина. Надали е случайно, че западните вестници (независимо от традиционно силното гръцко лоби в съответните страни и прокарваната по различни канали дезинформация от “потърпевшата” страна) дават относително обективна оценка на варненските и другите “гръцки” събития в България. В разговора в студиото на те? ?евизия СКАТ се прави обзор и на чудовищните престъпления на гръцката "въоръжена пропаганда" в Македония. Страниците от миналото ни срещат със забележителното патриотично и гражданско поведение на тогавашните българи. Ако се върнем на примера с Варна, чуждото вмешателство получава категоричен отпор не толкова от държавната власт, колкото от младото и жизнено българско общество – истина, която трябва да се помни, за да има смисъл максимата, че историята е учителка на живота. "Българин да не остане..." (Гръцките насилия в Македония и антигръцкото движение във Варна през 1906г.)