В столичната галерия „Ной” двамата подредиха лицата от своя живот – тези на Василен, тайнствено запечатани с плътността на маслените бои върху платното, и на Александър, завихрени върху хартията с магията на акварела.

През последните десет години и двамата са далеч от местата където са родени. И докато единият разговаря и мисли на език, различен от майчиния му, другоят, напротив най-после има тази възможност. Но и двамата това ги кара да вървят в посока все повече към себе си.

Резултатът е удивителен – маслените картини на Василен, който живее и втори в безмилостната урбанистична среда на мегаполиса Чикаго, придобиват ефирна безплътност, а акварелите на Александър, избрал далеч по-спокойната София за свой творчески пристан, са изключително динамични и заредени с искряща енергия.

„Лица без превод” е среща на двама творци с различен стил и различен творчески път, но еднавко убедени в това, че изкуството, искреността и приятелството не се нуждаят от превод. И не се влияят от разстояния.