11.12.2009г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Борислав Гърдев
"Васил Радославов (15 юли 1854, Ловеч – 21 октомври 1929, Берлин) е сред най-противоречивите и обругани родни политици. Той обаче заема средищно място в българския обществено-политически живот повече от 40 години и е трудно пренебрегването и елиминирането му като фактор, влияещ или определящ основните насоки в развитието на държавата. Неговата биография е интересна, драматична и поучителна. Дълго време сравняван със съперника си Стефан Стамболов, той избягва покушението върху себе си (въпреки че руснаците са го били планирали, заделяйки през 1886 г. 300 хил. рубли), пада трикратно от власт със скандали, съден е от І Държавен съд (4 юни 1903 г. след решение на ХІ ОНС от 24 август 1901 г.) и оправдан (21 декември 1903 г.), дочаква изкачването на върха на държавната пирамида на 4 юли 1913 г., за да вкара България в Първата световна война, причинила й втората национална катастрофа, след като далновидно си е подал оставката на 21 юни 1918 г." (Б.Гърдев). Предаването е свързано с годишнините от рождението и смъртта на д-р Радославов, който и до днес остава най-младият български министър-председател. Малко известно е, че освен като политик, "дядо Радославов" е ерудит, член на БАН, поет, дарител.
Повече по темата