03.04.2011г.
Участват:
Боян Саръев
"Ако е възненавидил света, той се е избавил от огорчение. Ако някой има пристрастие към каквото и да е видимо, той още не се е избавил от него, защото как няма да се опечали, лишавайки се от любима вещ". св. Йоан Лествичник. Светът лежи в злото и ни държи с невидимите окови на светските съблазни. Светският живот е изпълнен със забавления и имане, но не и с истинска радост. Наистина нима човек не чуства празнота след края на комичното шоу, вълнуващия филм, шумната дискотека или пируването с приятели в кръчмата. Нима материалните придобивки не създават грижи и притеснения. Но прекалено силна е властта на светския живот над нас, за да можем без болка, без тъга, без скърби да освободим от веригите му. На човек му се струва, че да се отрече от света, означава да избере път, незнаещ радост защото светската радост му се струва единствената радост в живота. Но това заблуждение от бесовете. Привидна светска радост опустошава душата, става източник на униние, разочарование, безгранична тъга. Но опитът на подвижниците ни дава надежда и ни говори за това, което ни очаква, когато се издигнем над нещата от този свят. Тогава подвиг на отречението ще всели в нас радост. Божественият плам ще загори в нас и светлина ще ни облее. Малцина могат да живеят зад манастирските стени, отделящи суетния свят от християнския, Божия. Но всеки може да се огради с невидими за човешкото стени въздигнати чрез молитва, борба със страстите, чист живот, отричане от своята зла воля, подвизи и работа за Господа, като се уповаваме на Божията благодатна помощ. Да не осъждаме, да не лъжем, да угасим враждата в сърцата си, да бъдем милостиви и чисти по сърце ­ и вътрешният ни живот ще стане за нас манастир. Да градим тези невидими манастири, духовни манастири. Да се скрием в тях от суетата на света. Великият пост е благоприятно време за това.