21.10.2011г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
проф. д-р Людмил Спасов
Спасяването на българските евреи от концлагерите на Третия Райх е едно от най-ярките свидетелства за благородстовото и хуманизма на българския народ на фона на европейската и световна касапница през 1939 - 1945 г. Темата е разглеждана в "Час по България" с участието на един модерните й изследователи г-н Самуил Ардити. г-н Самуил Ардити Спасяването на българските евреи, акт, осъществен от дейци на политическия елит, българската православна църква, интелигенцията, не без знанието и негласното одобрение на самия цар Борис ІІІ, напоследък е прицел на недобросъвестни коментари, внушения, опити за манипулиране на фактите. Злощастната съдба на евреите от Македония и Беломорието, поставени през 1941-1944 г. под българска администрация /при запазване и върховенство на юрисдикцията на немските власти!/ е любима тема на антибългарската пропаганда в Скопие. В столицата на Република Македония беше открит Музей на Холокоста, в който България е представена в тенденциозна и невярна светлина. Нова стъпка в тази посока е филмът "Трето полувреме", в който отново на преден план са изведени бруталните македонистки идеологеми за "бугарските фашисти" и "окупатори". "бугарските фашисти" и "окупатори". За съжаление, подобни и други неприемливи твърдения се лансират и от Леа Коен, известно име в българската политика, дипломация, литература, музикознание, в едно нейно есе в бр. 2 от 2011 г. на сп. "Биограф". сп. "Биограф" Разбира се, г-жа Коен не отрича спасяването на българските евреи от пределите на Царство България, но отрича всякаква, дори и нищожна заслуга на цар Борис и правителството на проф. Богдан Филов, като окачествява българския монарх като военопрестъпник и съмишленик на Хитлер. В нейния текст можем да прочетем и други твърдения, вкл. че България гледала на своите съседи като на "териториални донори" /?!/, с които няма как да се съгласим.