18.11.2011г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов
Анна Малешкова
Райна Манджукова
Темата за големия глад /т.нар. голодомор/ в Бесарабия през есента на 1946 г. получи обществен отзвук в България едва в началото на ХХІ в. с документалния филм на режисьора Константин Чакъров "И дойде есента на 1946..." - продукция, която се базира както на спомени на преживели глада бесарабски българи, така и на документи от архивите на бившия Съветски съюз - Гладът през 1946-1947 г.г. е най-тежкото изпитание за българското население в Бесарабия след края на Втората световна война. Настъпилият глад е причинен както на неблагоприятните метеорологични условия в продължение на 1945-1946 г., така и от необмислената и, без преувеличение, престъпна аграрна политика на съветските власти. Бесарабските българи и българите-гагаузи са подложени на масови реквизиции на жито и други храни, на разкулачване и насилствена колективизация. Част от хората се преселват в градовете, търсейки работа и хляб в в промишлен ите предприятия. Останалите по селата, които са многократно повече, преживяват страшен глад и чудовищни репресии. Едва към края на 1946 - началото на 1947 г. властите започват да оказват някаква помощ на гладуващите, която обаче е зле организирана. Част от храните се разхищават от местните партийни и административни ръководители. Гладът засяга стотици хиляди хора, а броят на загиналите и до днес не е точно установен. Разговорът ни с Райна Манджукова и Ана Малешкова е посветен именно на тази тъжна годишнина, на която почти не беше обърнато внимание от официалните институции. Тази черна страница от историята на българския народ трябва да се помни, най-малкото от уважение към невинните жертви на сталинистката власт, към техните потомци, към общата ни българска съдба.